Ибър (река): Разлика между версии

'''Ибър''' ({{lang|sr|Ибар|Ibar}}) е река в [[Черна гора]], [[Сърбия]] и [[Косово]], десен приток на [[Западна Морава]], от басейна на [[Дунав]]. Дължина 276 km, площ на водосборния басейн 8059 km².<ref name=ICPDR>[https://www.icpdr.org/main/sites/default/files/FAP12_Velika_Morava.pdf Velika Morava River Basin]</ref>

Река Ибър води началото си от източния склон на планината [[Хала (планина)|Хала]] (част от планинския масив [[Проклетия]]), на 1475 m н.в., на 10 km от село Рожай, в най-източната част на [[Черна гора]]. След около 30 km, североизточно от черногорското село Бач навлиза в сръбска територия, а след още около 25 km, при опашката на язовира „[[Газивода]]“, напуска [[Сърбия]] и навлиза в [[Косово]]. След изтичането си от язовира преминава през крайната северна периферия на обширната котловина [[Косово поле]], в град [[Косовска Митровица]] приема отдясно най-големия си приток [[Ситница]] (90 km, 3129 km²), след което рязко завива на север. След завоя Ибър тече през тясна долина на протежение от 100 km, наречена Ибърски пролом между планините [[Копаоник]], Желин и Столова планина на изток, [[Рогозна]], [[Голия]], [[Радочело]], Чемерно и Троглав на запад. По-надолу по течението реката образува живописен [[пролом]] (наречен ''Клисура'') <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref>, който е дълъг 40 km и 550 m дълбок. В тази си част долината и пролома на Ибър са естествения главен път на Сърбия към Косово, известен още и като ''[[Ибърска магистрала|Ибърската магистрала]]''. Целият този район представлява няколко последователни долинни разширения, разделени от проломи с обща дължина 110 km и широчина 15 – 20 km. Района е познат като ''Ибърския край'' (на [[сръбски]]: ''Ибарски крај''), съставна част на [[Рашки окръг]]. Тук реката получава основните си притоци [[Рашка (река)|Рашка]] (60 km, 1193 km²), Студеница (60 km, 582 km²) и Лопатница отляво и Йошаница отдясно. След излизането си от пролома Ибър тече между ридовете Студена и Равна и източно от град [[Кралево]], на 186 m н.в. се влива отдясно в река [[Западна Морава]]. Целия този район е богат на [[полезни изкопаеми]] – [[олово]], [[цинк]], [[сребро]], като в него има няколко големи [[рудник]]а ([[Трепча (рудник)|Трепча]] и др.), [[желязо|желязна руда]] (Копаоник, Рашка), [[никел]] (Копаоник), [[азбест]] (Бървеник), [[магнезий]] (Бела стена) и [[каменни въглища]]. Рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.<ref name="ICPDR"></ref>

Водосборният басейн на Ибър е с площ от 8059 km² (50,85% от водосборния басейн на [[Западна Морава]]), като обхваща южните части на [[Сърбия]], северната и централната част на [[Косово]] и малък участък от крайната източна част на [[Черна гора]]. На изток водосборния басейн на Ибър граничи с водосборните басейни на реките [[Расина]] (десен приток на [[Западна Морава]] и [[Южна Морава]] (дясна съставяща на [[Велика Морава]]), на юг – с водосборния басейн на река [[Вардар]] (от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад – с водосборния басейн на река [[Дрин]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на запад – с водосборните басейни на реките [[Дрина]] (десен приток на [[Сава (река)|Сава]]), [[Голийска Моравица]] и други по-малки десни притоци на [[Западна Морава]].<ref name="ICPDR"></ref>

Въпреки, че по-голямата част от долината на Ибър е планинска, тя е доста гъсто заселена, като по-големите селища са градовете: [[Косовска Митровица]] в [[Косово]], [[Рашка (град)|Рашка]] и [[Кралево]] в [[Сърбия]].<ref name="ICPDR"></ref>