Уикипедия

Кергелен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Остров
[[Файл:Kerguelen-Location.JPG|мини|250px|Местоположение на о. Кергелен]]
[[Файл:Kerguelen |Име topographic map-bg.svg|мини|250п|Карта на= Кергелен]]
|Име на местен език = Kerguelen
|Карта = Kerguelen topographic map-bg.svg
|карта-описание = Карта на Кергелен
|карта-ниво =
|Разположение =
|Страна = Франция
|Субект на страната =
|Административна единица = [[Френски южни и антарктически територии]]
|UTC = UTC+4
|Акватория = [[Индийски океан]]
|Позиционна карта = Индийски океан
|позиционна карта-описание =
|релеф=+
|lat_dir = |lat_deg = |lat_min = |lat_sec =
|lon_dir = |lon_deg = |lon_min = |lon_sec =
|region =
|CoordScale =
|Площ = 7215
|Площ на заливите =
|Най-висока точка = 1850 m
|Население = 0
|Година = 2012
|Снимка = Port aux Français.JPG
|Размер на картината =
|Коментар към снимката = [[Порт о Франсе]], главното селище на Кергелен
|Забележки =
|Commons =
}}
 
Вулканичният [[архипелаг]] '''Кергелен''' (49°20' ю. и 70°20' и.{{lang|fr|Kerguelen}}) се намира в южните предели на Индийския океан на почти еднакво разстояние от [[Африка]], [[Антарктида]] и [[Австралия]]. Островите са френско владение, като главният от тях е с приблизителни размери 120 км на 140 км, а територията му е 6675 км<sup>2</sup>. Целият архипелаг се състои от около 300 острова, чиято обща площ е 7215 км<sup>2</sup>. Остров Кергелен е голям колкото [[Корсика]], но благодарение на неговата изключително силна разчлененост крайбрежието му е по-дълго от бреговете на цяла [[Франция]].
 
Кергелен е разположен на северозападния край на едноименния подводен хребет, разделящ Австралийско-антарктическата от Африкано-антарктическата котловина. Архипелагът представлява връх на подводен щит с площ около 5000 км<sup>2</sup>. Вулканът Рос (1865 м) е на южния бряг на Кергелен, където образува полуостров Галиени. Вулканът Вивил Томсън (900 м) образува североизточен брегови масив, удължен в екваториално направление. Вулканът Ричардс (1220 м) е разположен върху разлом на северозападния планински масив. Около всички вулкани на Кергелен има горещи извори, а някъде се срещат и [[фумароли]].
Line 15 ⟶ 43:
 
== Климат ==
Времето на островите Кергелен е студено и целогодишно се изсипват значителни валежи от [[сняг]] и [[дъжд]]. Преобладаващите ветрове са северозападни и нерядко достигат до скорости от 150–200150 – 200 км/ч, тъй като архипелагът лежи на ширината на “Ревящите„Ревящите четиридесет градусови”градусови“. Кергелен се намира на около 250 км на север от линията на [[Антарктическата конвергенция]], където студените води на [[Антарктида]] се срещат с по-топлите водни маси на [[Индийски океан|Индийския океан]]. По тази причина мъглите там са често явление. Под ударите на свирепите постоянни ветрове морето край острова е доста бурно, а вълни с височина 12–1512 – 15 м са нещо обичайно. Средните температури през лятото рядко надвишават 7,4<sup>о</sup>С, а през зимата стигат до –2,6<sup>о</sup>С. Северната граница на паковия [[лед]] през зимата минава на 1000 км на юг, затова обикновено крайбрежните води на Кергелен са свободни от [[лед]] целогодишно.
 
== Дивата природа ==
Line 21 ⟶ 49:
 
== Историята ==
[[Файл:iles kerguelen2.png|мини|300px|Релефна карта]]
Архипелагът е открит от френския мореплавател [[Ив-Жозеф дьо Кергелен Тремарек]] на [[12 февруари]] [[1772]] г.
 
Капитан [[Джеймс Кук]] слиза на Кергелен при своето трето околосветско пътешествие с корабите Resolution и Discovery. Плавайки на изток от нос Добра надежда, на [[Коледа|Коледния ден]] през [[1776]] г. корабите, командвани от Кук, достигат до Кергелен и хвърлят котви в залива Л’Оазо, впоследствие преименуван на Кристмъс харбър. На острова хората на Кук откриват бутилка, съдържаща оставено от моряците на Кергелен Тремарек съобщение на [[латински]], в което се съобщавало, че тази земя принадлежи на френската корона. По-късно Кук записва в дневника си:
“Имах„Имах пълното право да нарека тази земя Островът на отчаянието, с което да изтъкна неговата безплодност и пустота, но с оглед да не лиша мосю дьо Кергелен Тремарек от славата му на неин първооткривател, трябваше да ѝ дам името остров Кергелен.”“
Основната цел на [[Джеймс Кук]] при посещението на Кергелен е научна. Естествениците от експедицията установяват съществуването на 20 растения, ендемични за острова, а голяма част от територията му е картографирана.
 
Line 31 ⟶ 59:
 
[[Джеймс Кларк Рос]], под чието командване плават HMS Erebus и HMS Terror, посещава Кергелен през [[1840]] г. Експедицията акостира в Кристмъс Харбър на [[5 май]] [[1840]] г. и остава на острова до [[29 юли]]. Проведени са изследвания върху земния магнетизъм, както и астрономически наблюдения.
 
След като посещава островите [[Принц Едуард (архипелаг)|Принц Едуард]] и архипелага [[Крозе]], океанографската парна корвета HMS Challenger извършва обиколно плаване около Кергелен, при което са осъществени серия драгирания на крайбрежното дъно. На [[7 януари]] [[1874]] г. HMS Challenger хвърля котва в залива Кристмъс Харбър в северния край на острова.
 
Line 38 ⟶ 67:
 
През [[1908]] г. норвежката китоловна компания A/S Kerguelen получава официален лиценз за китоловна дейност във водите на Кергелен. Първата китоловна станция на Кергелен започва да функционира още същата година в Порт [[Жана Д’Арк]]. Резултатите от китоловната дейност обаче са изключително разочароващи и китоловът на Кергелен е изоставен окончателно през [[1911]] г. Освен [[китолов]] и [[тюленолов]], на Кергелен са правени и неуспешни опити за развитието на фермерско животновъдство.
 
След избухването на [[Втората световна война]] [[Съюзниците]], не без известно основание, се опасяват, че многобройните тесни и дълбоко врязани в сушата заливи на Кергелен могат да предложат идеална възможност за укритие на подводници и спомагателни крайцери на [[Оста]]. Тези опасения се потвърждават през 1941 г., когато островът е посетен от германските рейдери Pinguin и Atlantis. Това принуждава HMAS Australia да минира няколко залива, с което германците са възпрени от други подобни посещения и за Кергелен не се чува нищо до края на войната. Въпреки че в края на 40-те години на миналия век са предприети действия по неутрализирането на мините, твърдо се смята, че и днес някои райони на архипелага все още са опасни за корабоплаване.
 
Първата временна френска научна станция е основана през [[1949]] г. от Пиер Сико – ръководител на експедицията с корабите La Pérouse и Commandant Charcot. В началото на [[1951]] г. Сико се връща на Кергелен с кораба Italo-Marsano, за да изгради в Порт о Франс постоянно действаща метеорологична станция. Тя става първата целогодишно действаща научна база на архипелага. През периода [[1956]] – [[1957]] г. в Порт о Франс е изградена и геофизическа станция за сеизмични наблюдения, изучаване на земния магнетизъм, космическата радиация и [[йоносфера|йоносферните]] процеси. Тази новооткрита станция е френският принос към Международната геофизична година.
 
Основните акценти в дейността на френската научна база са изследователските програми по морска и сухоземна [[биология]]. В допълнение към традиционните научни дейности, от [[1995]] г. е изградена станция за проследяване на [[сателит]]и в околоземна [[орбита]], с което научната база на Кергелен става част от CNES – Националната космическа агенция на [[Франция]].
Line 48 ⟶ 78:
 
== Източници ==
* Откриването на Антарктика: Буве и Кергелен. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 44- – 45. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)
 
{{commonscat|Kerguelen Islands}}
{{Пери-антарктически страни и задморски територии}}
{{Европейски външни територии}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кергелен“.