Кергелен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 70:
След избухването на [[Втората световна война]] [[Съюзниците]], не без известно основание, се опасяват, че многобройните тесни и дълбоко врязани в сушата заливи на Кергелен могат да предложат идеална възможност за укритие на подводници и спомагателни крайцери на [[Оста]]. Тези опасения се потвърждават през 1941 г., когато островът е посетен от германските рейдери Pinguin и Atlantis. Това принуждава HMAS Australia да минира няколко залива, с което германците са възпрени от други подобни посещения и за Кергелен не се чува нищо до края на войната. Въпреки че в края на 40-те години на миналия век са предприети действия по неутрализирането на мините, твърдо се смята, че и днес някои райони на архипелага все още са опасни за корабоплаване.
 
Първата временна френска научна станция е основана през [[1949]] г. от Пиер Сико – ръководител на експедицията с корабите La Pérouse и Commandant Charcot. В началото на [[1951]] г. Сико се връща на Кергелен с кораба Italo-Marsano, за да изгради в [[Порт о ФрансФрансе]] постоянно действаща метеорологична станция. Тя става първата целогодишно действаща научна база на архипелага. През периода [[1956]] – [[1957]] г. в Порт о ФрансФрансе е изградена и геофизическа станция за сеизмични наблюдения, изучаване на земния магнетизъм, космическата радиация и [[йоносфера|йоносферните]] процеси. Тази новооткрита станция е френският принос към Международната геофизична година.
 
Основните акценти в дейността на френската научна база са изследователските програми по морска и сухоземна [[биология]]. В допълнение към традиционните научни дейности, от [[1995]] г. е изградена станция за проследяване на [[сателит]]и в околоземна [[орбита]], с което научната база на Кергелен става част от CNES – Националната космическа агенция на [[Франция]].