Леска (област Кюстендил): Разлика между версии

{{другидруго значениязначение|селото в Област Кюстендил|другото българско село с това име|Леска (Областобласт Смолян)|дървото|Леска}}

'''Леска''' е [[село]] в Западна [[Западна България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].

Селото е разпръснат тип, образувано от махалимахалите Кориярска, Памукчийска, Пешова, Ченгийска, Доларска, Занивска, Грънчарица, Рамна нива, Рекалийска.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Общинаобщина Долно село (1949 – 1958), община Жилинци (1958 – 1959), община Долно село (1959 – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983 – 1987) и Общинаобщина Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CB%E5%F1%EA%E0&code=43373&kind=2]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище свидетелстват, че районарайонът е населяван от дълбока древност.

Село Леска е старо средновековно селище. За първи път се споменава в Тимарски опис от 1519 г. В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. са регистрирани селата Долна Леска с 18 домакинства и 10 ергени и Горна Леска с 21 домакинства и 17 ергени. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576 – 771577 г. е записано село Горна Леска с 2 данъкоплатци.

През 1910 г. селото има 5008 декара землище, от които 1662 дка гори, 2780 дка ниви, 550 дка естествени ливади, 16 дка овощни градини и др., и се отглеждат 898 овце, 136 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни работници в Кюстендил, Перник и София.

През 1958 г. заедно със селата Гурбановци и Кутугерци е учредено ТКЗС"Заря" „Заря“, което от 1961 г. е в състава на ДЗС – с.раненци Раненци, а от 1979 г. – в състава на АПК"Румяна войвода"„Румяна войвода“ – с. Гърляно.

* Църква „Свети Дух“ (1922).

* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с. 347 – 351;

* Стойков, Руси – ''Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.)'' – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 441;

* Стойков, Руси. ''Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в.'' – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т. I (VII), С., 1961 г., с. 425;

* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с. 29 и 168 – 169;

* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А- – Я'', София, 1988 г., изд. БАН., с. 366;

* Чолева-Димитрова, Анна М. – ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт., с. 78, 88 и 141;

* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с. 27;

* [http://vremeto.bg/city.php?city=3547 Времето в с. Леска]