Виола: Разлика между версии

Виолата е с малко по-големи размери от цигулката. По форма и конструкция, както и по начин на звукоизвличане, тя е близка до цигулката. Тоновият ий обем е от до на малка октава до ла на трета (с възможност за повишаване). Лъкът на виолата е по-късдълъг от този на цигулката. Струните са по-дебели, а корпусът е по-дълъг и тежък. Звучността на виолата е матова, носова. Щрихите са аналогични на цигулковите: легато, деташе, стакато, спикато, глисандо, пицикато и маракатомаркато.

Появил се е в края на [[XV век]] преди другите лъкови струнни инструменти. Настройва се на чисти [[Квинта|квинти]] c-g-d1-а1. [[Тонов обем]] с—а3 с възможност за повишаване. За виола се нотира на алтов до ключ, а за по-високи тонове – на сол ключ.

В богатия репертоар за виолата са Симфония концертанте за цигулка и виола с оркестър от [[Моцарт]], концерти от [[Телеман]], [[Йохан Себастиан Бах|Й. С. Бах]], [[Хайдн]] и др., множество сонати и други произведения. В симфония „Харолд в Италия“ [[Берлиоз]] е поверил солова" 5 партия на виола. В партията за виоли звучи и скръбната мелодия „Вий жертва паднахте“ в трета част на XI симфония – 1905 г. от [[Шостакович]].