Торф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Peat-Stack_in_Ness,_Outer_Hebrides,_Scotland.jpg|
[[Файл:Tourbière 03 - Parc de Frontenac - Juillet 2008.jpg|
[[Файл:PEATMAP.jpg|мини|Разпространение на торфените находища по света.]]
[[Файл:Toppila power plant.JPG|мини|Торфена електроцентрала в Топила, [[Оулу]], [[Финландия]].]]
'''Торфът''' е тъмнокафява маса частично разложени [[растения]], образувана при [[Блато|блатни]] условия. Използва се като [[гориво]] и [[Тор (биология)|тор]]<ref>
Торфът се образува при анаеробни условия и при висока влажност. Основните находища на това гориво се начират [[Торфено блато|торфени блата]], където растения, обикновено [[торфен мъх]], се разлагат в продължение на хиляди години за да се превърнат в торф<ref>
Като основни производители на торф интуитивно могат да се посочат всички държави с големи заблатени местности – [[Русия]], [[Беларус]], [[Украйна]], [[Финландия]], [[Шотландия]], [[Ирландия]], [[Канада]] и т.н. В България депозитите от торф са оскъдни и обикновено попадат в [[Защитени местности в България|защитени местности]]. Добивът на торф е пряко свързан с производството на [[електроенергия]] от него. Електроцентрали като тази в [[Шатура]], Русия и [[
== Образуване ==
Торфът се образува, когато растителен материал не се разложи напълни при киселинни и анаеробни условия. Съставен е главно от влажна растителност: блатни растения, включително [[Торфен мъх|мъхове]], [[острицови]] и храсти. Докато се натрупва, торфът задържа вода. Така постепенно се създават по-влажни условия, които позволяват влажната територия да се разшири. Торфищата могат да включват езерца, хълмове и повдигнати блата.<ref name="Gorham, E. 1957">{{cite journal | last1 = Gorham | first1 = E | year = 1957 | title = The development of peatlands | url = | journal = Quarterly Review of Biology | volume = 32 | issue = 2| pages = 145 – 166 | doi=10.1086/401755}}</ref> Характеристиките на някои блатни растения активно подпомагат образуването на тресавища. Например, торфеният мъх активно отделя [[танини]], които запазват органичния материал. Освен това, той има специални клетки, зъдържащи вода, които могат да поддържат тресавището постоянно влажно, което спомага за образуването на торф.<ref>Walker, M.D. 2019. Sphagnum: the biology of a habitat manipulator. Sicklebrook Press. 978-0-359-41313-3</ref>
Повечето от съвременните торфени блата са се образували преди около 12 000 години при големите [[Географска ширина|географски ширини]], след като [[ледници]]те се отдръпват към края на последния [[ледников период]].<ref>Vitt, D.H., L.A. Halsey and B.J. Nicholson. 2005. The Mackenzie River basin. pp. 166 – 202 in L.H. Fraser and P.A. Keddy (eds.). The World's Largest Wetlands: Ecology and Conservation. Cambridge University Press, Cambridge. p. 488</ref> Торфът обикновено се натрупва бавно, със скорост около милиметър на година.<ref name="Keddy, P.A 2010">Keddy, P.A. 2010. Wetland Ecology: Principles and Conservation (2nd edition). Cambridge University Press, UK. Cambridge. Chapter 7. p. 497</ref>
== Разпространение ==
Последните оценки, позоваващи се на анализ на геопространствената информация на глобално, регионално и национално ниво, сочат, че общо 4,23 млн. km<sup>2</sup> от земята са покрити от торфени блата (около 2,84% от световната суша).<ref>{{Cite journal|last=Xu|first=Jiren|last2=Morris|first2=Paul J.|last3=Liu|first3=Junguo|last4=Holden|first4=Joseph|date=2018|title=PEATMAP: Refining estimates of global peatland distribution based on a meta-analysis|journal=CATENA|language=en|volume=160|pages=134 – 140|doi=10.1016/j.catena.2017.09.010}}</ref> В Европа, те се разпростират на 515 хил. km<sup>2</sup>.<ref name="IUCNFull">[http://www.iucn-uk-peatlandprogramme.org/sites/all/files/IUCN%20UK%20Commission%20of%20Inquiry%20on%20Peatlands%20Full%20Report%20spv%20web.pdf IUCN UK Commission of Inquiry on Peatlands] Full Report, IUCN UK Peatland Programme October 2011</ref> Приблизително 60% от световните [[влажни зони]] са торфени блата.
Находища на торф се намират на много места по света. Северноамериканските залежи се намират главно в Канада и северните щати на САЩ. Сред най-големите торфени блата на света са [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]], низинните части на [[Хъдсънов залив|Хъдсъновия залив]] и долината на река[[ Маккензи]].<ref name="Fraser, L.H 2005">Fraser, L.H. Fraser and P.A. Keddy (eds.). 2005. The World's Largest Wetlands: Ecology and Conservation. Cambridge University Press, Cambridge, UK. 488 p. and P.A. Keddy (eds.). 2005. The World’s Largest Wetlands: Ecology and Conservation. Cambridge University Press, Cambridge, UK. 488 p.</ref>
В [[южното полукълбо]] има по-малко торф, отчасти поради наличието на по-малко суша като цяло. Все пак, екорегионът на [[Магеланови субполярни гори|Магелановите субполярни гори]] в Южна Америка (южните части на [[Патагорния]]/[[Огнена земя]]) обхваща обширни торфени блата.<ref name="Fraser, L.H 2005"/> Торф се среща и в [[Нова Зеландия]], [[Кергелен]], [[Фолкландските острови]] и [[Индонезия]]. Индонезия има най-голяма площ тропични торфови блата от всички страни, но ежегодишно губи по 100 000 хектара влажни зони.<ref>{{cite web|url=http://waspada.co.id/index.php?option=com_content&view=article&id=193680:us-ri-discuss-future-of-peat-land-mangroves&catid=30:english-news&Itemid=101|title=Waspada Online|accessdate=25 октомври 2015}}</ref>
Около 7% от всички торфени блата се използват в [[селското стопанство]] и [[лесовъдство]]то.<ref>{{cite web|url=http://www.volcanowoodfuels.co.uk/sitefiles/37/5/6/375680/WER_2013_6_Peat.pdf|title=World Energy Resources: Peat – World Energy Council 2013|website=Volcano Wood Fuels|publisher=World Energy Council|accessdate=26 февруари 2016}}</ref> При подходящи условия, торфът се превръща в [[лигнитни въглища]] в течение на геоложки периоди от време.
== Употреба ==
Под налягане, водата се изцежда от торфа, който е мек и се свива лесно. Изсушен той може да се използва като гориво. В много държави, включително [[Ирландия]] и [[Шотландия]], торфът по традиция се използва за готвене и битово отопление. Той все още се добива в промишлен мащаб за тази цел в държави като Ирландия и [[Финландия]]. Изолиращите му свойства също го правят полезен. Използването на торф за производство на енергия е популярно в [[Съветския съюз]], особено през 1960-те години. През 1929 г. над 40% от електричеството на съюза идва от торф, но към 1980 г. на торфа се пада едва 1% от енергопроизводството в страната.
Макар хората да използват торфа по много начини, той понякога представлява сериозен проблем. Влажен или сух, той все представлява опасност от пожар. Торфените пожари могат да горят дълго време или пък да тлеят под земята и отново да избухнат при наличието на източник на [[кислород]]. Тъй като се свиват лесно под малка тежест, залежите на торф представляват голямо предизвикатество за строителството на сгради, пътища и жп линии.
Торфените блата могат да бъдат важен източник на [[питейна вода]], предоставяйки до 4% от питейната вода в [[язовир]]ите. Само във Великобритания 28 милиона души използват питейна вода от водни източници, разчитащи от торфени блата.<ref>{{Cite journal|last=Xu|first=Jiren|last2=Morris|first2=Paul J.|last3=Liu|first3=Junguo|last4=Holden|first4=Joseph|date=2018|title=Hotspots of peatland-derived potable water use identified by global analysis|journal=Nature Sustainability|language=en|volume=1|issue=5|pages=246 – 253|doi=10.1038/s41893-018-0064-6|issn=2398 – 9629}}</ref>
През [[Бронзова епоха|Бронзовата]] и [[Желязна епоха|Желязната]] епохи хората използват торфените блата за провеждането на ритуали за боговете и духовете. Трупове от жертвоприношения са намирани на различни места в Шотландия, Англия и Ирландия, както и в [[Германия]] и [[Дания]]. Те са запазени в отлично състояние, благодарение на [[Щавене|щавещите]] свойства на киселинната вода. През [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]] торфените блата играят известна роля и в [[металургия]]та, тъй като са източник на блатно [[желязо]].
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Твърди горива]]
| |||