Византийска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Che si gei Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 95.87.250.94 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 115:
== Политическа история ==
=== Ранен
[[Файл:628px-Western and Eastern Roman Empires 476AD(3).PNG|мини|300px|Западната и Източната Римска империя през 476 г.]]
През [[Късната Античност]] и [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], латинският език продължава да бъде [[официален език]] във Византия. Това си доминантно положение латинският език започва лека-полека да губи още при царуването на [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]] и Ираклий, когато гръцкият език също е обявен за официален език, наравно с латинския. На границата между VII и [[VIII век]], латинският език окончателно е изместен от гръцкия, който в източната част на [[Стария свят]] е говорен още от времената на [[Александър Македонски]] и [[диадохи]]те. [[Елинизация]]та е главната причина, която не позволява на латинския език да се наложи като единствен общ говорим език в рамките на римския Изток. Това обуславя неговото отпадане в културната битка, от която победител излиза гръцкия език.
През първите си векове, Империята успява да поддържа военно, икономическо и културно превъзходство сред околните [[варвари|варварски]] племена, като единственият ѝ сериозен противник е [[Персия]]. По това време (V – VII век) тя владее Балканския полуостров, Мала Азия и страните по [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] – (Сирия, Палестина, Египет). През [[476]] г. пада Западната Римска империя, като римският военачалник – германецът [[Одоакър]] сваля от престола император [[Ромул Августул]], последния император на Западната Римска империя, с което настъпва края на тази държава. Одоакър изпраща императорките [[Инсигния|инсигнии]], носени от Ромул Августул на императора на Източната Римска империя – [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]], и в писменото обръщение до него заявява, че: {{цитат|''Тъй като слънцето е едно на небето, така императорът трябва да е един на земята''|}}
С предаването на инсигниите на Ромул Августул на император Зенон, Византия става единствен законен наследник и на Западната Римска империя, а с това и единствения законен наследник на [[Древен Рим]] и Римската империя. Одоакър получава титла [[Магистър Милитум|Magister Militum]], т.е. ''военен управител на [[Италия]]'' и признава върховната власт на [[Император на Византия|императора на Византия]]. През [[527]] г. император става [[Юстиниан I|Юстиниан]]. Той си поставя за цел да възстанови Римската империя в нейната цялост. За целта през [[533]] – [[534]] г. войските му завоюват намиращото се в [[Северна Африка]] [[Вандалско кралство]]. В периода [[535]] – [[555]] г. е завладяно и [[Остготско кралство|Остготското кралство]] на територията на Италия след упорита съпротива от негова страна, а през последното десетилетие от управлението на императора – и южното крайбрежие на [[Испания]]. Много бързо след смъртта на императора обаче Испания, част от Северна Африка, [[Северна Италия|Северна]] и [[Средна Италия]] са загубени завинаги.
[[Файл: Justinian_mosaik_ravenna.jpg|мини|300px|Император Юстиниан и свитата му – мозайка от Равена]]
Постепенно [[Балканите]] са разорени от системните нашествия на [[готи]], [[хуни]] и [[авари]], след което са колонизирани от [[славяни]]те. В края на VII век северната част на полуострова е откъсната от [[българи]]те. Империята си запазва градовете в южната и централна част на полуострова, но успява да интегрира постепенно славянското население в южната част.
[[Източни провинции|Източните провинции]] стават арена на религиозни вълнения, провокирани от културните различия със столицата и стремежа на императора да управлява църквата.
Периодът завършва с драматичното управление на император [[Ираклий]] ([[610]] – [[641]] г.). В началото на неговото управление Византия е притеснена от авари и славяни. На Изток активните действия на Персия водят до катастрофа за ромеите: окупирани са голяма чат от Мала Азия, Сирия, Палестина, Египет. След много осмисляне на събитията, Ираклий се решава да води отново армията. С помощта на Църквата, императорът начело на добре екипирана и обучена голяма армия отвоюва Източните провинции, превзети от великия [[шахиншах]] (цар на царете) [[Хозрой II]]. Забележително в управлението на този император е промяната в административното устройство на империята и налагането на военно-административни области – т. нар. „[[Тема (Византия)|темѝ]]“. В края на управлението си Ираклий е съкрушен от нова загуба на Източните провинции, този път завинаги, от един нов противник – арабите, които към средата на VII век построили свой флот, започнали набези по средиземноморските острови, в Северна Африка и в Сицилия. Византия е изтощена от продължителната война със [[Сасанидска империя|Сасанидска Персия]], като самата Персия към [[644]] г. е изцяло завладяна от укрепващия [[Арабски халифат]].
=== Среден период ===
| |||