Голешово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
виж беседата |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611 - 1617, 1623 - 1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място.
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век [[българи]] от Западна [[Македония (област)|Македония]], принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „[[Свети Димитър (Голешово)|Свети Димитър]]”, построена през 1833 година и „[[Успение Богородично (Голешово)|Успение Богородично]]”, построена през 1853 година.
Към средата на XIX век [[килийно училище|килийното училище]] се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и [[Серско българско педагогическо училище|Педагогическото училище]] в [[Сяр]].
През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Голешово (Goléchevo)'' е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 32:
{{цитат|Голешово, разположено при полите на Али Ботуш планина, 7 часа от [[Валовища]] към СИ. Повечето овчаре, козаре; почва планинска и неплодородна; ражда се само [[ръж]] и [[пшеница|пченка]]. От боровата гора приготвят въглища, които се специално употребяват за топене желязна руда. Църква и училище с 60 ученика; четат по гръцки, а понякога и български. 170 къщи.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 853.]</ref>}}
Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година селото брои 1250 жители, всичките
По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 80 ученици.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.</ref>
| |||