Ги дьо Лузинян: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
Той е син на [[Хуго VIII дьо Лузинян]] (* ок. 1106, † 1173) и съпругата му Бургон дьо Ранкон.
Пристигнал в [[Светите земи]] на неизвестна дата, през 1180 г. Ги дьо Лузинян се жени за [[Сибила (Йерусалим)|Сибила Йерусалимска]] (1160–1190) - сестра и единствена наследница на йерусалимския крал [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]] (1161–1185), вдовица на [[Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)|Вилхелм Монфератски „Дългия меч“]] († 1177), [[граф]] на [[Яфо|Яфа]] и [[Ашкелон|Аскалон]] в [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]], и майка на [[Балдуин V (Йерусалим)|Балдуин V]] († 1186). Бракът е политическа сделка, целяща да предотврати външна намеса и планиран преврат в кралството. Поради влошаващото се здраве на краля Ги е назначен за регент на кралството. След като съпругата му наследява брат си на престола, тя коронова Ги дьо Лузинян за свой съвладетел. Управлението на Дьо Лузинян в Йерусалим е белязано от кръвопролитни конфликти между кръстоносците и айюбидите, предвождани от [[Салах ад-Дин|Саладин]], чиято кулминация е катастрофалната [[битка при Хатин]] от юли 1187, в която самият крал е пленен, и последвалото три месеца по-късно падане на Йерусалим.
Прекарал година пленничество в [[Дамаск]], Ги е освободен от [[Салах ад-Дин|Саладин]]. След като получава от [[Конрад Монфератски]] (съпругът на [[Изабела I (Йерусалим)|Изабела I Йерусалимска]], сестрата на [[Сибила (Йерусалим)|Сибила]]) унизителен отказ да влезе в [[Тир (град)|Тир]] - последната християнска крепост на Йерусалимското кралство, Ги участва в [[Обсада на Акра (1189–1191)|обсадата на Акра]] през 1189 г. Обсадата на [[Акра (Израел)|Акра]] се превръща в кулминация на [[Трети кръстоносен поход|Tретия кръстоносен поход]], предвождан от френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] и английския крал [[Ричард I (Англия)|Ричард I Лъвското сърце]]. След победата при Акра между овдовелия вече Ги дьо Лузинян и Конрад Монфератски избухва спор за короната на Йерусалим. Въпреки че Ги се ползва с подкрепата на английския крал Ричард I, йерусалимските барони избират за крал през 1192 г. Конрад Монфератски, който обаче е убит от [[асасини]] дни след избирането си. Ролята на Ричард I и Ги дьо Лузиян в покушението над Конрад Монфератски обаче остава неизяснена. Въпреки всичко, Ги дьо Лузинян е компенсиран за загубата на йерусалимската корона, като получава от Ричард I управлението на [[Кипърско кралство|Кипър]], който английският крал е успял да завоюва от Византия. Ги управлява [[Кипърско кралство|Кипър]] до смъртта си през 1194 г., когато е наследен от брат си [[Амори II дьо Лузинян|Амори I дьо Лузинян]].
| |||