Рожен (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Личности: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB
мРедакция без резюме
Ред 21:
Името Рожен за пръв път се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „[[Света Богородица Спилеотиса]]“ в [[Мелник]], издаден от деспот [[Йоан Углеша]], във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.<ref>[http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_86.pdf Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.]</ref>
 
През XIX век Рожен е малко чисто [[българи|българско]] село, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза|кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Рожна (Rojna)'' е посочено като село с 16 домакинства с 50 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 27:
{{цитат|Рожен, чифлик от [[Роженски манастир|манастир Рожен]]; разположен в дъното на един дол. Намира се на С от [[Мелник]] на 2 1/2 часа разстояние. Земледелци и дърводелци. Околност планиниста и гориста. Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския [[Ивирон|Иверски манастир]]. На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки. Селото има около 48 къщи, само българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}}
 
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в селото живеят 210 души, всички българи [[-християни]].<ref>{{МЕС|190}}</ref>
 
В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година населението на ''Рожен (Rojen)'' брои 208 българи патриаршисти гъркомани.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 192-193</ref>
 
При избухването на [[Балканската война]] през 1912 година трима жители на селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.875.</ref>