Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

В развитието на процесите на духовна и политическата еманципация на българите през XIX век в пределите на Османската империя, група деятели за църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия стигнат до идеята за [[уния]] с Рим. Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след загубата на Русия в [[Кримската война]]. Франция и Англия в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от [[православие]]то. ОтоманскотоОсманското правителство, заинтересовано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение. С една нота още през 1849 г. френското правителство предложило на Високата порта да отдели българската църква в самостоятелна патриаршия. По същото време френският посланик в Цариград дори поискал от султана да освободи заточените български религиозни водачи [[Неофит Бозвели]] и [[Иларион Макариополски]]. Под френско внушение през 1854 – 1856 г. в Цариград се сформира кръг от българи начело с [[Драган Цанков]], който поема пътя на униатството. През 1855 г. Цанков тайно приема католицизма и с помощта на френското посолство открива печатница си в лазаристкия колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт) в [[Цариград]]. През 1859 г. Драган Цанков започва да списва в Цариград вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“, чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството.