Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
{{цитат|Униатството е плод на борбата на българския народ през ХIХ в. за самостоятелна църква, национална йерархия и културна еманципация от елинизма.<ref name="Елдъров 54">{{cite book |title= Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров |year=2002 |publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия |location=София |pages= 54 |url= http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf|accessdate=22 октомври 2015}}</ref>}}
 
В развитието на процесите на духовна и политическата еманципация на българите през XIX век в пределите на Османската империя, група деятели за църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия стигнат до идеята за [[уния]] с Рим. Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след загубата на Русия в [[Кримската война]]. Франция и Англия в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от [[православие]]то. ОтоманскотоОсманското правителство, заинтересовано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение. С една нота още през 1849 г. френското правителство предложило на Високата порта да отдели българската църква в самостоятелна патриаршия. По същото време френският посланик в Цариград дори поискал от султана да освободи заточените български религиозни водачи [[Неофит Бозвели]] и [[Иларион Макариополски]]. Под френско внушение през 1854 – 1856 г. в Цариград се сформира кръг от българи начело с [[Драган Цанков]], който поема пътя на униатството. През 1855 г. Цанков тайно приема католицизма и с помощта на френското посолство открива печатница си в лазаристкия колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт) в [[Цариград]]. През 1859 г. Драган Цанков започва да списва в Цариград вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“, чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството.
 
На свикания по нареждане на [[Високата порта]] през 1858 – 1860 г. в Цариград Патриаршески събор, гръцкият клир отказва да приеме умерените църковни искания на българите и всички възможности за разбирателство пропадат.
Анонимен потребител