Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

На 23 февруари 1876 г. епископ Рафаил Попов внезапно умира. За негов приемник е избран Нил Изворов. На 5 септември 1876 г. с декрет от Светия престол той е назначен за епископ на съединените българи. На 21 септември 1876 г. е официално въведен в чин епископ на Българската униатска църква. През ноември Високата порта издала нужния берат, официално признаващ правата му на духовен предстоятел на съединените българи.

За приемник на Лазар Младенов е определен [[Епифаний Шанов]], който е посветен в епископски сан на 23 юли 1895 г. с титлата ливийски. Временно представителната роля за съединените с Рим българи пред отоманскитеосманските власти била поддържана от отец [[Никифор Дончев]], дългогодишен енорист при българската църква „[[Света Троица (униатска църква в Истанбул)|Света Троица]]“ в [[Галата (Истанбул)|Галата]], Цариград. Високата порта обаче настоявала за нарочно постоянно лице и по тази причина длъжността била поверена на мирския свещеник от Одринската епархия [[Михаил Миров]]. През 1907 г. отец Михаил Миров бил посветен в епископски сан и въздигнат в архиепископски чин, и същевременно бил назначен за глава на съединените с Рим българи със седалище в [[Цариград]]. От тази дата започнало краткото време на третата Българска източна католическа архиепископия, свършила съществуването си през войните от 1912 – 1918 г.