Разлика между версии на „Църква на съединените с Рим българи“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
През февруари 1874 година в Солун пристига Петко Славейков, който развива дейност срещу унията. В акцията по отстраняването на Нил Изворов от Солун се включва и [[Антим I]] в Цариград. В края на зимата на 1874 година епископ Нил, отпътува обратно за Цариград, поради невъзможността му да остане повече в пределите на диоцеза си без съответия берат. Епископ Рафаил Попов предприема редица дипломатически срещи и разговори за уреждането на разрешение епископ Нил Изворов да се върне в епархията си и да поеме длъжностите си. По това време епископ Нил официално приема католицизма, на 11 април 1874 година в западнокатолическата катедрала в Цариград. Позволение да се завърне в епархията си той така и не получава и остава да живее в Цариград.
 
На 23 февруари 1876 г. епископ Рафаил Попов внезапно умира. За негов приемник е избран Нил Изворов. На 5 септември 1876 г. с декрет от Светия престол той е назначен за епископ на съединените българи. На 21 септември 1876 г. е официално въведен в чин епископ на Българската униатска църква. През ноември Високата порта издала нужния берат, официално признаващ правата му на духовен предстоятел на съединените българи.
 
== Униатство в Македония и Тракия (1879 – 1912) ==
След Руско-турската война църквата изпада криза. Общият контекст на сътресенията от това време са укрепените позиции на Екзархията, ограниченията и притесненията на съединените с Рим българи, както от страна на Екзархията, така и от страна на правителството и Вселенската патриаршия. Отстъпленията на епископ Младенов през есента на 1894 г. и на архиепископ Изворов през 1895 г., които се връщат към православието, допълнително утежняват кризата.
 
За приемник на Лазар Младенов е определен [[Епифаний Шанов]], който е посветен в епископски сан на 23 юли 1895 г. с титлата ливийски. Временно представителната роля за съединените с Рим българи пред отоманскитеосманските власти била поддържана от отец [[Никифор Дончев]], дългогодишен енорист при българската църква „[[Света Троица (униатска църква в Истанбул)|Света Троица]]“ в [[Галата (Истанбул)|Галата]], Цариград. Високата порта обаче настоявала за нарочно постоянно лице и по тази причина длъжността била поверена на мирския свещеник от Одринската епархия [[Михаил Миров]]. През 1907 г. отец Михаил Миров бил посветен в епископски сан и въздигнат в архиепископски чин, и същевременно бил назначен за глава на съединените с Рим българи със седалище в [[Цариград]]. От тази дата започнало краткото време на третата Българска източна католическа архиепископия, свършила съществуването си през войните от 1912 – 1918 г.
 
== След Балканските войни ==
Анонимен потребител