Козичино: Разлика между версии

Един от центровете на [[ваяци]]те със запазен уникален архаичен диалект и фолклор. Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на османското владичество<ref>„[[Еркечки Великден]]“ – сборник с материали от международна научна дискусия – 2006 г.</ref>. От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е събран ечемик. Друг документ от 1731 година гласи, че приходът от овцете през тази година в община Анхиало силно е намалял, поради лютата зима. Заповядано е да се извърши преброяване на овцете и опис в населените места в общината, сред които се споменава и Еркеч. Точното местоположение на селото се е знаело. Интересно е да се припомни, че Еркеч е създаден като село и винаги е бил село, въпреки че през 1828 г. е наброявал повече от 300 къщи и е бил областен център./ За сравнение Бургас е обявен за „град“ едва на 22 септември 1862 г. само с 56 рибарски къщи, благодарение на султански указ на [[Абдул Азис]], от същата дата <ref> [[Странджански, Н.]]" Сага за малкия българин и за голямото бългаско безвремие" изд.1999, том.I, стр.75; том.II, изд.2001, стр.235</ref>. Този факт обяснява защо от всички околни села са идвали хора данъкоплатци в Еркеч, за да си плащат таксите и данъците и " еркен-геч" / набързо/ са си отивали. В това древно село народната памет показва 4 /четири/ гробища в различни местности, според развитието на селото през вековете. Историците оценяват датировката на създаването на дадено селище косвено по неговите гробища. Всяко гробище се оценява на 100 – 120 г. давност. Така грубо може да се изчисли, кога е възникнало селото – в края на 16 век. В тази сметка не влиза петото гробище, предназначено за неканени и зловредни гости, намиращо се в местността „Патронска кория“. В това тайно през онези години гробище еркечани са хвърляли труповете на убити хора по време на османското владичество. Днес то пак съществува, но не тайно. Знае се и се ползва като септична яма за умрели животни. Представлява естествена природна вдлъбнатина, приличаща на дълбок [[кладенец]].

Винаги и само източноправославни българи. Църквата е построена 1847 г. и е именувана на св.великомъченица Параскева-Петка. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=grhram.xml | заглавие=С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии| достъп_дата =06.04.2012 }}</ref> Поради отдалеченост на времето и липсата на документи, днес е трудно да се подреди цялата документална история на църквата в село Козичино. Има сведения, че в Еркеч е имало [[църква (сграда)|църква]] преди последното опожаряване на селото през периода 1828 – 1832 година, към която е организирано и примитивно килийно училище. Основите на такова килийно училище с параклис, според все още живи стари хора се намират в местността „Стойов мост“, намираща се на входа на селото, тоест на Изток от входа му<ref>Кънева, Ст." Под небето на Еркеч", изд.2009</ref>. Историята на църквата в село Козичино е тясно свързана с възрожденските процеси в българското общество, от които еркечени не са били изолирани. Тези процеси започват първо чрез самоосъзнаване и борба за независима българска църква и просвета.

Това е единственото село в България, в което лазарките са празнували преди години два поредни дни <ref name=>Куцаров, П. „Еркеч и еркечани – история, култура, бит и душевност“ – изд.2009.</ref> На [[Лазаровден]] – „Малко Лазари“ и на [[Цветница]] – „Голямо Лазари“. Така е било, когато селото е било многобройно. На „Лазаровден“-/събота/ -празнували малките момичета, а в неделя „Цветница“ – момите. Сега всички играят „Лазари“ само в неделя – Цветница, заради малката раждаемост в селото. Първо играят големите моми, но след като се оттеглят, стари баби и невръстни внучки продължават на освободената сцена. Обичаят се изпълнява така, както се е изпълнявал преди векове изпълнен с много колорит и красота. Сбора на селото се празнува на Петков ден /"петки"/ по стар стил. Същият ден е и празник на църквата в селото „[[Петка Българска|Света Петка]]-Параскева“