Уикипедия

Свети Атанасий (Богомила): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“
м <ref> с невалиден атрибут „name“ редактирано с AWB
Ред 39:
== Иконопис от ΧΙΧ век ==
[[Файл:Archangel Gabriel Icon in Saint Athanasius Chuch in Bogomila 2.jpg|мини|250п|„Архангел Гавриил“, неизвестен зограф]]
Иконостасът е монументален, триделен и завършва с Голям кръст с Разпятието на змиевидна подложка с придружаващи икони на Света Богородица и Свети Йоан. Иконостасът не е резбован и е изписан с флорални мотиви. Авторите на иконите са няколко.<ref name="Николовски 187"/> Най-забележителни са зографите [[Михаил Анагност]] и синът му [[Николай Михайлов (зограф)|Николай Михайлов]], които работят в храма в 1848 година.<ref name="Николовски 187"/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik11/PDF-XI/23%20Darko%20Nikolovski.pdf | заглавие = Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов | достъп_дата = 8 април 2014 г. | фамилно_име = Николоски| първо_име = Дарко | дата = 3 - 5 юни 2012, с. 355 | труд = Ниш и Византија XI: зборник радова | издател = Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш }}</ref><ref name="Николовски 187"/> Престолната икона на Свети Димитър е подписана „χείρ Μιχαιλ και Νικολάꙋ γιꙋ Μ׃ τών ζωγράφον εκ Κρꙋσoβο 1848“. На престолната икона на Свети Харалампий има дарителски надпис „Διά έξοδꙋ δꙋλꙋ Κυρίꙋ Ναꙋμ 1843“, също дело на Михаил и Николай и от това може да се заключи, че те работят в храма между 1843 и 1848 г. Тяхно дело са четирите престолни икони – на Свети Димитър, Свети Георги на кон, Свети Харалампий и Архангел Михаил, както и 28 празнични на втория ред и апостолски икони на третия ред на иконостаса.<ref name="Николовски 187"/>
 
В изписването на иконостасните икони в 1883 – 1884 година участва и [[Димитър Папрадишки|Димитър Андонов Папрадишки]], който изработва четири престолни икони – „Исус Христос“, (81 х 54, 5 х 2, 5 см), със сигнатура „6 юли 1883 отъ руки зуграфъ Димо Андоновъ от Папрадища“, „Свети Йоан Предтеча“, 1883, (79 х 54, 5 х 3  cm) без сигнатура, „Богородица с Христос“, 1883, (82 х 55 х 2,5  cm), без сигнатура, „Св. св. Петър и Павел“, 1884, (80 х 54,5 х 3  cm), със сигнатура „1884 февруари 17“. Папрадишки е автор и на една отделна икона с изображение на Тайната вечеря – 1938, (96 х 82,7 х 0,5), със сигнатура: „Прилаже Сава Ђокић, лекар са супругом Вером 1938 год. 21 априла“.<ref name="Николовски 188">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | year =2013 | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =188 | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref>
[[Файл:Christ Icon in Saint Athanasius Church in Bogomila 2.jpg|мини|250п|„Исус Христос“, [[Кръсте Зограф]]]]
Част от престолните икони в храма са дело на неизвестен местен зограф от XIX век, който не притежава художествените качества на крушевските зографи и Димитър Папрадишки. Негови са царските двери с Благовещението и пророците Давид и Соломон, иконата на Свети Атанасий, Архангел Гавриил от южната врата и архидякон Стефан от северната, задпрестолното разпятие с придружаващите икони на Богородица и Свети Йоан и надиконостасният кръст с разпятието с придружавашите икони на Богородица и Свети Йоан,<ref name="Николовски 188"/> както и допоясното изображение на Исус Христос.<ref name="Николовски 189">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | year =2013 | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =189 | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref>
Ред 64:
Вторите царски двери също са цялостно изписани, но е запазено само южното крило и то е силно повредено – различава се фигурата на Богородица от подписаната сцена Благовещение<ref name="Николовски 192"/> и над нея също подписан образът на пророк Соломон. От северното крило са запазени снимки. То също е силно повредено, като се различава фигурата на Архангел Гавриил и части от дрехата на пророк Давид над него. Според художествените характеристики дверите се датират в началото на XVII век. Към иконостаса, на който са дверите от XVII век, принадлежат престолните икони на Исус Христос (66 х 45 х 2,5) – монументално допоясно изображение, и на Света Богородица Одигитрия с Христос (60 х 42 х 2,8).<ref name="Николовски 193">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | year =2013 | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =193 | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> Освен тях към този иконостас принадлежат иконите на Свети Петър (29 х 16 х 1), Света Неделя (28,5 х 18 х 1,5), Свети Меркурий убива Юлиан Апостат (48 х 29 х 2,5), Възнесение Илиево (47 х 31 х 3),<ref name="Николовски 190"/> Света Петка (55 х 34 х 3), Свети Димитър (58 х 38 х 3) и Свети Атанасий (96 х 54,5 х 2,5).<ref name="Николовски 191"/><ref name="Николовски 194">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | year =2013 | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =194 | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref>
 
Иконите „Въведение Богородично“, „Свети Георги“ (на гърба на „Въведение Богородично“) и „Свети Стефан“, надписана и датирана „Пав/ле Ва/ле/то 1695“, са с по-ниско качество и се датират във втората половина на XVII век.<ref name>{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | year =2013 | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =195 - 196 | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref>
 
Наличието на патронна икона на Свети Илия може би говори, че единият иконостас е пренесен от другата запазена църква в Богомила – „[[Свети Илия (Богомила)|Свети Илия]]“ (Горната църква), която според местни сведения е по-старият храм в селото.<ref name="Николовски 197">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | year =2013 | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =197 | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Атанасий_(Богомила)“.