Жиу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Река
| име = Жиу
| име-оригинал = ({{lang|ro|Jiu}})
| картинка =
| картинка-описание =
| местоположение = {{
| дължина = 331 (385)
| басейн = 10 070
| отток = 80
| начало-място =
| начало-гео-ширина = 45.3685
| начало-гео-дължина = 23.3679
| начало-височина = 555
| устие-място = [[Дунав]]
| устие-гео-ширина = 43.7786
| устие-гео-дължина = 23.8128
| устие-височина = 26
| устие-ширина =
| път =
| карта =
| карта-файл = Raul Jiu.png
| карта-описание =
}}
'''Жиу''' ({{lang|ro|Jiu}}; {{lang|hu|Zsil}}; {{lang|la|Rabon}}) е река в
Река Жиу се образува от сливането на двете съставящи я реки Жиул де Ест (Източен Жиул, 29 km, 468 km², лява съставяща) и Жиул де Вест (Западен Жиул, 54 km, 496 km², дясна съставяща) на 555 m н.в., при град Ливезени, в южната част на котловината Петрошени, в югоизточната част на окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]. Река Жиул де Ест води началото си от планината Сурян, а Жиул де Вест – от планината Вълкан, двете части от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]. Веднага след образуването си Жиу навлиза в дългия 25 km, тесен и живописен пролом Сурдук, разделящ масивите Вълкан на запад и Паринг на изток, където течението ѝ е бурно, а коритото е осеяно с бързеи и прагове. При град Бумбещи Жиу реката излиза от дефилето и навлиза в хълмистата предпланинска равнина [[Олтения]], където долината ѝ се разширява, а течението успокоява. В района на град [[Крайова]] навлиза в западната част на обширната [[Долнодунавска равнина]]. Тук долината ѝ става много широка, течението много бавно, разделя се на ръкави и силно меандрира. Влива отляво в река [[Дунав]], при нейния 692 km, на 26 m н.в., на 5 km на изток-североизток от българския град [[Козлодуй]], разположен на десния бряг та [[Дунав]].<ref name="bse"/>
На запад водосборният басейн на Жиу граничи с водосборните басейни на реките Деснецуй, Дринча, Тополница и Черна (леви притоци на [[Дунав]]), на север – с водосборния басейн на река [[Муреш]] (Марош, ляв приток на [[Тиса]]), а на изток – с водосборния басейн на река [[Олт]] (Тамиш, ляв приток на [[Дунав]]), Бечей и Златица (Аранка, леви притоци на [[Тиса]]). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 30 332 km² (19,29% от водосборния басейн на [[Тиса]])<ref name="IPCDR"/>.
Основни притоци:
* '''леви''' – Нираж (82 km, 651 km²), Търнава (23 km, 6253 km²) с притоците си [[Търнава Маре]] (249 km, 3666 km²) и Търнава Мике (196 km, 2071 km²), Себеж (96 km, 1304 km²), Куджир (67 km, 358 km²), Орещие (51 km, 399 km²), Стрей (93 km, 1983 km²), Черна (73 km, 727 km²);
* '''десни''' – Комло (59 km, 643 km²), [[Ариеш]] (166 km, 3005 km²).<ref name="bse"/>
=== Хидроложки особености ===
Река Муреш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, които причиняват големи наводнения в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток при град Арад 177 m³/sec.<ref name="bse"/>
== Стопанско значение, градове ==
Муреш е плавателна река за плиткогазещи съдове само по време на пълноводие до град [[Алба Юлия]]. В долното течение, в [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]] коритото ѝ на големи участъци е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материал (предимно в горното течение), а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване.
По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Топлица (Румъния)|Топлица]] (окръг [[Харгита]]), [[Регин]], [[Търгу Муреш]] и Лудуш (окръг [[Муреш (окръг)|Муреш]]), Окна Муреш, [[Аюд]] и [[Алба Юлия]] (окръг [[Алба (окръг)|Алба]]), Орещие, Симерия и [[Дева (град в Румъния)|Дева]] (окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]), [[Липова]] и [[Арад]] (окръг [[Арад (окръг)|Арад]]) в [[Румъния]] и градовете Мако и [[Сегед]] в [[Унгария]].<ref name="bse"/>
== Вижте още ==
* [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]]
* [[Списък на реките в Румъния]]
* [[Списък на реките в Унгария]]
== Източници ==
<references />
Преминава през [[Окръзи в Румъния|окръзите]] [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]], [[Горж (окръг)|Горж]] и [[Долж (окръг)|Долж]] и се влива в [[Дунав]] на няколко километра след градовете [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и [[Оряхово]] и на 331 км от извора си. Водосборният ѝ басейн е с площ 10 070 км<sup>2</sup>.
Line 27 ⟶ 52:
В горната част от долината на река Жиу, около градовете [[Петрошани]] и [[Лупени]], се намират голямата част от [[въглища|въглищните]] мини в Румъния.
{{Река Дунав}}
| |||