Емборе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 45:
Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви – главната „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица) – на северозапад в гората. В училището, издържано от [[Христо Върбенов|Христо]] и [[Никола Върбенов]]и, има четири пълни отделения, в които в 1884 година преподават Каратанасов, Атанас Попдимитров и [[Арсени Костенцев]], а от учебната 1885 – 1886 година се открива и І клас. Леринският митрополит [[Калиник Дебърски и Велешки|Калиник]] се опитва чрез пашата от [[Сервия|Селфидже]] да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. В учебната 1885 – 1886 година Костенцев, който влиза в конфликт с българската община,<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 615.</ref> е заместен от Христо Нечов от Битоля и в училището се открива ІІ клас.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 21 – 22.</ref>
 
В 1885 година с правителствено решение на българите са дадени църквите „Свети Мина“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица), а „Свети Николай“ остава за гъркоманите. В 1895 година владиката [[Йоаникий Маргаритиадис|Йоаникий Мъгленски]] безуспешно се опитва да овладее „Свети Мина“ с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика.<ref name="Димитров 4"/> В резултат са арестувани председателят на българската община поп Димитър, синът му Кръстьо Димитров, чорбаджията Никола Чирков, внук му Динката Чирков, учителят [[Иван Чеков]] и няколко жени, сред които сестрата на [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]] Лена.<ref name="Димитров 5">{{Цитат периодика| last = Димитровъ | first =Благой | authorlink =Благой Димитров | coauthors = | year =1938 | month =декемврий | title =Емборски спомени от 1895 год. | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location =София | volume = X | issue = 10 (100 | pages =5 | doi = | id = | url =http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang = }}</ref>
 
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Емборе: