Уитстонов мост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формула
олеле
Ред 1:
{{anchor|Схема}}[[Файл:Wheatstonebridge.svg|right|thumb|300px|
{{без източници}}
Принципна схема на мост на [[Чарлз Уитстън|Уитстън]]. Означения:
[[File:Wheatstonebridge.svg|thumb|300px|Диаграма на веригата на електроизмерителния мост на Уитстън]]
<li> <math>R_1</math>, <math>R_2</math>, <math>R_3</math>, <math>R_x</math> – „рамена“ на моста;
'''Уитстънов мост''' или '''електроизмерителен мост на Уитстън''' е разклонена електрическа верига, която се използва за измерване по сравнителен метод на [[Електрическо съпротивление|съпротивления]] (или други неелектрически величини, свързани със съпротивленията с известна зависимост).
<li> AC – диагонал за захранване;
<li> BD – измервателен диагонал;
<li> <math>R_x</math> – елемент, съпротивлението на който трябва да се измери;
<li> <math>R_1</math>, <math>R_2</math> и <math>R_3</math> – резистори, съпротивленията на които са известни;
<li> <math>R_2</math> – елемент, съпротивлението на който може да се регулира (променлив резистор, [[потенциометър]]);
<li> <math>V_G</math> – [[галванометър]];
<li> <math>R_G</math> (не е показано) – съпротивление на измервателния уред.
]]
'''УитстъновУитстонов мост''' или '''електроизмерителенелектроизмервателен мост на Уитстън''' е разклонена електрическа веригасхема, която се използва за измерване по сравнителен метод на [[Електрическо съпротивление|съпротивления]] (или други неелектрически величини, свързани със съпротивленията с известна зависимост). Предложен е през [[1833]] г. от [[Самуел Хънтър Кристи]] ({{lang|en|[[:en:Samuel Hunter Christie|Samuel Hunter Christie]]}}), а през [[1843]] г. усъвършенстван от [[Чарлз Уитстън]]<ref>''Марио Лоци'' „История физики“ – Москва, изд. Мир, 1970 – с. 261.</ref>
 
Принципът за измерване на съпротивлението е основан на изравняване на потенциалите на средните изводи на двата клона.
Когато между B и D не протича [[електрически ток]], което се установява по липсата на [[отклонение]] на [[галванометър]]а G, тогава:
 
# <li value="1" > В единия клон е включен двуполюсникът ([[резистор]]ът), съпротивлението на който трябва да се измери (<math>R_x</math>).
<math>\begin{align}
\frac{R_2}{R_1} &= \frac{R_x}{R_3} \\[4pt]
\ R_x &= \frac{R_2}{R_1} \cdot R_3
\end{align}</math>
 
Другият клон съдържа елемент, съпротивлението на който може да се регулира (<math>R_2</math>; например, [[потенциометър]]).
- където R1, R2, R3 и Rx са съпротивления. Този принцип се използва в моста с метров преход. [[Проводник]] А-В с еднородно съпротивление и дължина обикновено 1 m, съответства на R<sub>3</sub> и R<sub>4</sub>. За R<sub>1</sub> се използва еталонно съпротивление, а R<sub>2</sub> е измерваното съпротивление. Посредством плъзгащ се по А-В контакт се намира точката на нулево отклонение на галванометъра, при което съпротивленията R<sub>3</sub> и R<sub>4</sub> са пропорционални на съответните дължини от жицата.
 
Между клоновете, в точките B и D се включва индикатор. Като индикатор може да се използва:
Устройството е наречено в чест на [[Чарлз Уитстоун]] (''Charles Wheatstone'', 1802 – 1875).
* [[галванометър]];
* [[волтметър]] (<math>R_G</math> се приема за равно на безкрайност: <math>R_G = \infty</math>);
* [[амперметър]] (<math>R_G</math> се приема за равно на нула: <math>R_G = 0 </math>).
 
Обикновено за индикатор се използва галванометър.
 
# <li value="2" > Съпротивлението <math>R_2</math> във втория клон се изменя, докато показанията на галванометъра не станат равни на нула, т.е. потенциалите на точките D и B не станат равни.
 
Когато галванометърът показва нула, се казва, че е настъпило „равновесие на моста“. При това:
* отношението <math> R_2 / R_1 </math> е равно на отношението <math> R_x / R_3 </math>:
 
: <math> \frac{ R_2 }{ R_1 } &= \frac{ R_x }{ R_3 } \\[4pt], </math>
 
откъдето
 
: \<math> R_x &= \frac{ R_2 R_3 }{ R_1 } \cdot; R_3</math>
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==
* [[Мост на Келвин|Мост на Келвин (Томсън)Грец]]
* [[МостДелител на Максуелнапрежение]]
 
[[Категория:Електричество]]