Атомен ракетен крайцер: Разлика между версии

В началото на 1950-те години военните и конструкторите във водещите страни са обхванати от „ядрена“ еуфория. Независимо от скромните мощностнимощности характеристики на тогавашните ЯСУ, [[Ядрен реактор|ядрените реактори]] се планират за задвижване на [[самолет]]и<ref>[http://engine.aviaport.ru/issues/31/page22.html Александров Н. История атомного самолёта в кратком изложении]. См. также: [http://vfk1.narod.ru/JACU.htm Кудрявцев В. Ф. Атомный самолёт: история развития]</ref>, [[локомотив]]и<ref>Популярная механика. – 2008, № 11.</ref> и даже [[автомобил]]и<ref>[http://www.membrana.ru/articles/technic/2004/05/20/153900.html Атомные автомобили]</ref>. Естествено първите кандидати за званието „атомни“ стават военните кораби. През 1955 г. влиза в строй първата в света [[Атомна подводница|атомна]] [[подводница|подводна лодка]] [[USS Nautilus (SSN-571)|„Наутилус“]]. Но ако целесъобразността от поставяне на ЯСУ на ПЛ е напълно очевидна, то изгодата от подобна енергетика за надводните кораби не изглежда толкова еднозначна. През 1950-те – началото на 1960-те години в САЩ се разгръща открита дискусия за използването на атомни надводни кораби. Привържениците на ядрената енергетика, които оглавява „бащата на атомния флот“ [[адмирал]] [[Хайман Риковер|Хайман Дж. Риковер]], използват следните аргументи в полза на ЯСУ:

* пресловутатапрословутата висока автономност на корабите с ЯСУ се достига само по параметъра далечина на плаване, но това далеч не е същото спрямо боезапаса, провизиите и другите видове снабдяване.

Следва да се отбележи, че в САЩ не са провеждани открити дискусии по съвершенносъвършено очевиден въпрос – бойната [[живучест]] на атомните кораби.<blockquote>

Странно… изглежда отсъствието (във всеки слу­чай, в откритата преса) на дебати по пово­д бойната живучест на атомнитатомните НК. Този въп­рос, действително, е първостепенен: какво ще стане с атомния кораб при даже незначително поражение, на да кажем, системите на 1-я контур? За кого ще е по-опас­ен тогава кораба – за противника или за своя екипаж?<ref name="overkilnavy.narod.ru">[http://www.overkilnavy.narod.ru/Lib/Shipsmon/Kuzin-1144/index.htm В. П. Кузин. Атомные ракетные крейсеры проекта 1144.]</ref>

През 1980-те години крайцерите тип „Калифорния“ и „Вирджиния“ преминават през сериозна модернизация. Остарелите зенитни ракети са заменени със [[ЗУР семейство „Стандарт“|„Стандарт SM-2ER“]], близката отбрана се осигурява от 20 mm зенитни комплекси „Вулкан-Фаланкс“. Крайцерите получават също и ударно оръжие – [[крилата ракета|КР]] [[Томахоук (ракета)|„Томахоук“]] и ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]], превръщайки се по този начин в многоцелеви кораби. Следва да се отбележи, че по възможности за ПВО те даже след модернизацията сериозно отстъпват на крайцерите от типа [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]], имащи системата [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“]]. Всички те са извадени от състава на флота през втораттавтората половина на 1990-те години.