Петрички инцидент: Разлика между версии

Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал [[Теодорос Пангалос (генерал)|Теодорос Пангалос]] използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България.{{hrf|Недев|2007|161}} Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 km и навлизат на 10 – 12 km в страната,{{hrf|Недев|2007|161}} превземат десет български крайгранични села: [[Кулата]], [[Чучулигово]], [[Марино поле (Област Благоевград)|Марино поле]], [[Марикостиново]], [[Долно Спанчево]], [[Ново Ходжово]], [[Пиперица]], и [[Лехово]], източно от река [[Струма]] и [[Тополница (Област Благоевград)|Тополница]] и [[Дрангово (Област Благоевград)|Картечно]], западно от нея.

 

Гърците атакуват и град [[Петрич]], но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], които наброяват около 4000 бойци. За по-добро координиране на местната отбрана [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМРО]] изпраща в града [[Йордан Гюрков]]. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата [[Георги Въндев]] и помощник [[Борис Бунев]], боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е [[Зисо Попов]], който има заслуга за отблъскването на [[гърци|гръцките]] войски. Около 15 000 бежанци са [[евакуация|евакуирани]] във вътрешността на страната.

 

Военният министър [[Иван Вълков]] изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на [[Българска армия|българската армия]] разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от [[Петрички окръг]]. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от [[Благоевград|Горноджумайско]], [[Разлог (област)|Разложко]] и [[Неврокоп]]ско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от [[Кюстендил]]ско, [[Радомир]]ско, [[Самоков]]ско и [[Ихтиман]]ско. След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според [[Иван Михайлов]] гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници.<ref>Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 – 1934, Льовен, 1967, стр. 585.</ref> Българската страна дава 19 жертви, от които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители.<ref>Данаилова, Катерина. „Петричкият инцидент“ и ОН – 1925 година. Пловдив, 2011, стр. 151.</ref>

 

Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на [[Договори от Локарно|конференцията в Локарно]], за спиране на гръцкото нашествие.{{hrf|Недев|2007|162}}