Нойшванщайн: Разлика между версии

Първата от многобройните срещи на [[Рихард Вагнер]] с [[Кралство Бавария|баварският крал]] [[Лудвиг II Баварски|Лудвиг II]] е на 4 май 1864 г. оказва голямото въздействие върху краля породено от страстта му към древните германски герои, които Вагнеровото творчество възкресява. През [[1869]] г. Лудвиг II вдъхновен от легендата за [[рицар]]я [[Лоенгрин]] и от сюжетите в оперите на Вагнер<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-07-24&article=197046 Замъкът на Вагнер е приказка от камък]</ref> започва строежа на своя „замъка на мечтите“ продължил 17 години. Проектите са на архитектите [[Едуард Ридел]] и [[Кристиан Янк]] в романтичен стил на старите германски рицарски [[крепост]]и, не се успява те да бъдат напълно реализирани до смъртта на краля през 1886 г. след която работите фактически спират. Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер – „[[Парсифал]]“, „[[Лоенгрин (опера)|Лоенгрин]]“, „[[Танхойзер (опера)|Танхойзер]]“, „[[Тристан и Изолда]]“ и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда /любима птица на краля/, който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не.