Александър Серов: Разлика между версии

След завършването на „Рогнеда“ Серов се връща за известно време към музикалната критика и замисля да основе свой собствен музикално-театрален вестник под названието „Музика и театър“. Тази идея е основана на желанието да пише статиите си съвсем свободно, без да е подчинен и да се съобразява с никого. Композиторът има както привърженици, така и многобройни врагове, с които води полемика на страниците на вестника. Той се бори както срещу музикалните консерватори, така и срещу членовете и привържениците на „[[Могъщата петорка]]“. Налага му се да се бори с най-разнообразни обвинения, сипещи се върху него от различните музикални лагери, тъй като той не принадлежи към нито един от тях<ref name="Базунов20">{{икона|ru}} [http://www.litmir.net/br/?b=114154&p=20 Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 20]</ref>.

 

 

Когато „Лоенгрин“ е поставена и лекциите са изнесени, той се отдава изцяло на новата си опера „Вража сила“, която е започнал малко преди това. За основа на нейното либрето служи пиесата на [[Александър Островски]] „Не так живи, как хочется" (Не толкова живи, колкото ни се иска). Тъй като преработката на [[текст]]а за нуждите на операта му се струва доста трудна, той я предлага първо на Островски, а след това и на няколко други литератори. След година напразни опити да намери либретист, Серов отново се заема сам да напише текста. Той майсторски успява да се възползва от всички драматични моменти в пиесата и в същото време да избегне всичко, което е неудобно в музикално отношение<ref name="Базунов19"/>.