Кирстен Флагстад: Разлика между версии

Тя се нарежда сред най-великите певци на 20 век и много оперни критици я наричат „гласът на века”века“. Десмънд Шоо-Тейлър пише за нея в New Grove Dictionary of Opera: „''Никой в рамките на живата памет не може да я надмине по плътност на линията и тона''”“.

Между 1928 и 1934 Флагстад пее в Stora Theater в Гьотеборг, Швеция. През 1930 се омъжва за втория си съпруг – норвежкия индустриалец и търговец на дървен материал Хенри Йохансен, който впоследствие ѝ помага да разшири кариерата си. През 1932 тя прави своя дебют в "Роделинда"„Роделинда“ от [[Георг Фридрих Хендел]].

След като играе повече от 10 години в оперетни и лирични роли, Флагстад решава да опита с по-тежки оперни роли като „Тоска“ и „Аида“, кояято ѝ помага да разгърне драматичния си талант. През 1932 г. поема ролята на Изолда в "Тристан„Тристан и Изолда"Изолда“ на [[Рихард Вагнер]] и така открива своя истински глас. След прослушване за фестивала в [[Байройт]] тя пее през 1933 някои малки роли, но през следващия сезон на 1934 получава ролите на Зиглинде във "Валкюра"„Валкюра“ и Гутруне в "Залезът„Залезът на боговете"боговете“.

Дебютът на Флагстад в Метрополитън в ролята на Зиглинде във "Валкюра"„Валкюра“ през 1935 г. е сензация. Представлението е предавано и по радиото и водещата емоционално заявява, че една нова звезда се е родила. Скоро след това Флагстад изпълнява ролите на Изолда в "Тристан„Тристан и Изолда"Изолда“ и Брюнхилде във "Валкюра"„Валкюра“ и "Залезът„Залезът на боговете"боговете“. В същия сезон тя пее Елза в "„[[Лоенгрин" (опера)|Лоенгрин]]“, Елизабет в "„[[Танхойзер (опера)|Танхойзер]]"“ и Кундри в "Парсифал"„Парсифал“. Почти за една нощ тя се утвърждава като най-изтъкнатото Вагнерово сопрано на епохата. Според по-голямата част от критиката тя остава най-великото записано Вагнерово драматично сопрано заради уникалния си глас. Тя участва и в постановките на опери в Сан Франциско и в Чикаго. Става изключително популярна в САЩ. През 1936 и 1937 изпълнява ролите на Изолда, Брюнхилде и Сента в Ковънт Гардън под диригентсвото на Сър Томас Бийчъм, Фриц Райнер и [[Вилхелм Фуртвенглер]], където също получава огромни овации. През 1938 прави турне и в Австралия.

Прави и няколко концерта в Холивуд, където получава звезда в „Алеята на славата”славата“.

През 1947 г. Флагстад пее в Ковънт Гардън, като в периода 1948- – 1952 тя пее във всички свои Вагнерови роли. През 1948 прави турне в Южна Америка.

През 1950- – 51 тя се завръща в [[Метрополитън опера]]. Въпреки че е вече над 50-годишна, тя е в забележителна форма като Изолда, Брюнхилде и Леонора. По това време тя решава да приключи с оперната си кариерата. Прощалното ѝ участие в Метрополитън е в Алцеста от [[Кристоф Глук]]. В Лондон тя се появява пък в ролята на Дидона в „Дидона и Еней”Еней“ от [[Хенри Пърсел]].

В следвоенните години Флагстад е избрана от [[Рихард Щраус]] за премиерата на неговите „Четири последни песни”песни“. За диригент Щраус избира [[Вилхелм Фуртвенглер]]. Щраус не доживява до приемиерата, която е 22 май 1950 г. Флагстад тогава е на 55 години.

След оттеглянето си от сцената Кирстен Флагстад продължава да дава концерти и да прави записи. Тя даже успява да направи и стереофоничен запис на откъси от Вагнер с Ханс Кнапертсбуш и сър [[Джордж Шолти]] с Виенската филхармония. През 1958 г. тя изпълнява ролята на Фрика в „Рейнско злато”злато“ под диригенството на Шолти. Операта се записва и се пуска на LP от "Дека"„Дека“. "Дека"„Дека“ издава целия цикъл „Пръстенът на Нибелунга”Нибелунга“ под диригенството на Шолти. Флагстад води и майсторски класове. От 1958 до 1960 Флагстад е първият директор на Норвежката национална опера.

* [http://www.oac.cdlib.org/findaid/ark:/13030/kt7t1nc9c1/ Kirsten Flagstad Collection (ARS.2004- – 01), Stanford Archive of Recorded Sound]

* [https://www.youtube.com/watch?v=tAo_fTiZ2hY/ Flagstad on film in "The„The Big Broadcast"Broadcast“ (1938) on YouTube]