Горноджумайски събития: Разлика между версии

Същия ден в [[София]] са убити [[Димо Хаджидимов]] и съдията и офицер от българската армия [[Владислав Ковачев]]. Разгромени са и привържениците на Алеко Василев в Пиринско. През следващите дни в [[Припечене]] са убити физическите убийци на Тодор Александров – [[Щерьо Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]], в [[Пловдив]] – [[Чудомир Кантарджиев]] (17 септември), в [[Банско]] – [[Александър Буйнов]] (27 септември), а в [[Мустафа паша]] – [[Георги Скрижовски]] (февруари 1925).

 

В българската историография Горноджумайските събития се оценяват като етап от предизвиканата от Коминтерна криза във ВМРО и последна стъпка към окончателното отделяне на комунистическите крила от организацията, като [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]]. В македонистката историография 12 септември е обявен за ден на геноцид над македонския народ, като числото на загиналите, което е около 35 души,<ref>Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934

Димитър Тюлеков, I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919 – 1924) [http://macedonia.kroraina.com/dt/dt1_3.html 3. Кризата във ВМРО и наложеното стабилизиране на пиринската спомагателна база.]</ref> се преувеличава значително. Не се взима предвид, че значителна част от дейците на левицата като Атанасов, Кантарджиев, Буйнов, [[Петър Говедаров]] и други дори не са родом от Македония.<ref>Тюлеков, Димитър. „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“, МНИ, Благоевград, 2007, стр.195 – 196.</ref>