Разлика между версии на „Тракийско въстание (1829)“

редакция без резюме
м (→‎Одринския мир: Поправена правописна грешка)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за Android Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
Българите на Стойко Маврудов участват заедно с руснаците в щурма на [[редут]]ите и овладяването на [[Созопол]] на 16 февруари 1829 г.<ref>Ради Боев, Антитурското движение на населението от Българското черноморско крайбрежие през Руско-турската война 1828 – 1829 г., Военноисторическия-сборник, год. ХХХІХ, 5, С 1970.</ref>
 
На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува СзополСозопол, отбраняван от руските моряци и българския отряд. Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828 – 1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332 – 333</ref>
 
На 30 юли 1829 г. когато русите и съпровождащите ги българи щурмуват 20 000 османски корпус средоточен в Сливен, турците най-неочаквано са ударени съкрушително от български отряд въстаници, въоръжени с укрито оръжие и боеприпаяси от несъстоялото се „Сливенско въстание през 1821“ и тукашния комитет на освободителното “Тайно братство“ на [[Иван Селимински|д-р Иван Селимински]] през 1825 г., противника бързо е разгромен от общия напор на руси и българи.<ref>[http://naaf.from-bulgaria.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=594&Itemid=143 Димитър Стойчев, Дипломацията в международните конфликти през ХVІІІ- ХІХ в. и Освобождението на България]</ref>
554

редакции