Екзоним: Разлика между версии

Произходът на ''ендоним'' и ''автоним'' отново е от гръцки – ''ендон'' – "отвътре"„отвътре“ и съответно ''авто'' – "само„само-"“, и ''онома'', т.е. "име"„име“. Буквално – самоназвание.

* Екзонимът "Германия"„Германия“ влязъл в българския език от руски и е родствен на английското ''Germany'' – форми, от своя страна произлизащи от римското наименование на тези земи, което се обособило от галска дума за [[Германи|северните германски племена]], най-вероятно означаваща "съсед"„съсед“. Френският екзоним за същата държава е ''Allemagne'', а съотвестващият ендоним на днешен немски е ''Deutschland''.

Възможно е екзонимите да произлизат от различни корени, както при ''Deutschland'', ''Germany'' и ''Allemagne''. Друг вариант е наименованията в различните езици да са родствени думи, които са се изменили в произношението или правописа. Например, наименованието на ''London'' на френски, испански и португалски е ''Londres'', ''Londen'' е на холандски, ''Londra'' на италиански, румънски и турски, ''Londýn'' на чешки и словашки, ''Londyn'' на полски, ''Lundúnir'' на исландски, ''Lontoo'' на фински, а на български то се произнася и записва на кирилица в оригиналия вариант на еднонима си. Някои езици използват правописа на ендонима, но изменят произношението му, с което го превръщат в екзоним. Английското и немското произношение на Paris (Париж), например, е различно от френското, където „s”„s“ е нямо, но правописът им е идентичен.

Екзонимите могат да бъдат също така разделени на '''собствени''' и '''заимствани''', например от трети език. Така на български използваме взаимстванизаимствани от или родствени на много от екзонимите, влезли през руски.