Разлика между версии на „Националсоциалистическа германска работническа партия“

м
редакция без резюме
м (без   интервал)
м
През 1920-те години на миналия век, нацистката партия се разширява извън баварската си централа. Католическа Бавария поддържа дясната си носталгия за католически монарх и [[Вестфалия]], заедно с работническата класа „Червения Берлин“, винаги са най-слабите области на нацистите избирателно, дори през самия Трети райх. Районите с най-силна нацистка подкрепа са в селски протестантски области като [[Шлезвиг-Холщайн]], [[Мекленбург]], [[Померания]] и [[Източна Прусия]]. Депресираните райони на [[Работническа класа|работническата класа]], като например [[Тюрингия]], също дават силен нацистки глас, докато работниците от [[Рур]] и [[Хамбург]] до голяма степен остават лоялни към социалдемократите, Комунистическата партия на Германия или Партия на католическия център. [[Нюрнберг]] остава крепост на нацистката партия и първият [[Нюрнбергски митинги|Нюрнбергски митинг]] се провежда там през 1927 г. Тези митинги скоро се превръщат в масивна демонстрация на нацистка паравоенна сила. Най-силният призив на нацистите е към по-ниските средни класове – фермери, държавни служители, учители и дребни бизнесмени, които най-много пострадват от инфлацията през [[1920-те]] години на [[20 век]], които се страхуват повече от [[Болшевизъм|болшевизма]]. Малкият бизнес клас е възприемчив към антисемитизма на Хитлер, тъй като обвиняват еврейския голям бизнес за неговите икономически проблеми. [[Студенти]]те от [[университет]]а, разочаровани от това, че са били твърде млади, за да участват във войната през 1914 – 1918 г. и привлечени от радикалната нацистка реторика, също стават силен нацистки електорат. До 1929 г. партията има 130 000 членове.{{sfn|Kershaw|2008|p=194}}
 
Заместник-ръководител на партията е [[Рудолф Хес]], но в партията той няма истинска власт. До началото на 1930-те години старшите лидери на партията след Хитлер са [[Хайнрих Химлер]], [[Йозеф Гьобелс]] и [[Херман Гьоринг]]. Под ръководството на Корпуса са регионалните лидери на партията. Само СА има известна автономия. Съставени предимно от безработни работници, много от мъжете от групата са взели насериозно социалистическата реторика на нацистите. По това време, поздравът на Хитлер (взаимстванзаимстван от италианските фашисти) и поздравът „[[Хайл Хитлер!]]“ са приети в цялата страна.
 
Нацистите оспорват изборите за националния парламент ([[Райхстаг (Германска империя)|Райхстага]]) и за държавния законодател (Ландтаг) от 1924 г., макар и отначало с малък успех. „Движението за национална-социалистическа свобода“ взима 3% от гласовете в изборите през декември 1924 г. в Райхстага и намалява до 2,6% през 1928 г. Държавните избори постигат подобни резултати. Въпреки тези лоши резултати, и въпреки относителната политическа стабилност и просперитет на Германия през 1920-те години, нацистката партия продължава да расте. Това се дължи отчасти на факта, че Хитлер, който няма никакви административни способности, оставя партийната организация на ръководителя на секретариата Филип Бухлер, ковчежника Франц Хавевер Шварц и бизнес мениджъра Макс Аман. Партията има способна пропагандна сила в [[Грегор Щрасер]], който през януари 1928 г. е обявен за национален организационен лидер. Тези мъже дават на партията ефективни назначения и организационни структури. Партията също така дължи своя ръст на постепенното избледняване на конкурентни националистически групи, като Германската национална народна партия (ГННП). Тъй като Хитлер става признат водач на германските националисти, други групи отпадат или се поглъщат.