Варненски халколитен некропол: Разлика между версии

В гроб № 36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „[[бумеранг]]“ или „[[сърп]]“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал ([[ашик]]). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни [[апликация|апликации]] във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като [[глава]]та, шията, [[Гръден кош|гърдите]] и [[кръст]]а. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски [[инсигния|инсигнии]], поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на [[цар]] [[жрец]], който е разглеждан като [[магьосник]]-[[ковач]]. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.<ref>Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев"</ref>

 

 

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ [[ритуал]] и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като [[Хиерогамия]] – ритуално изиграване на [[свещен брак]] между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за [[брак]]а между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена засега по никакъв начин.<ref>Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref>