Варненски халколитен некропол: Разлика между версии

Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът да е по-вероятно гробище на обитателите на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие през втората половина на V хил. пр. Хр. В годините, непосредствено след обявяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол отзивите, водещи експерти по праистория като проф. [[Колин Ренфрю]] и проф.[[Мария Гимбутас]] разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата [[Култура Караново]]. Впоследствие, в научните публикации интерпретациите свързани вс Култура Варна са дефинирани като постижения на „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.<ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson</ref><ref>Черньiх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref><ref>Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42</ref>