Присад (област Бургас): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Промените на страницата са в унион с настъпилите промени в община Созопол. Направени са леки корекции и добавки. |
||
Ред 32:
В книгата си „[[Индже войвода]]“ Горо Горов цитира една легенда, която твърди, че гробът на прославения [[хайдутин]] е на територията на днешното присадско землище. Това не съвпада с документите, открити в руските архиви, но подсказва, че Стоян Инджето е върлувал по тези места.
Не са запазени предания за някакви жестоки противоречия между двете вероизповедания. Знае се
Селото се е състояло от две махали – българска и турска. Както [[земеделието]], така и [[скотовъдството]] са били развити на едно високо за времето си ниво. Непосредствено преди колективизацията в Присад е имало над 4000 глави добитък. Най-голям е делът на [[Домашна овца|овцете]], после са [[кози]]те и след това [[Домашна свиня|прасетата]]. Всяка къща (техният брой е достигал до осемдесет) е притежавала поне една впрегатна двойка добитък ([[коне]], [[вол]]ове или [[биволи]]) и непременно [[Домашно говедо|крава]]-две за [[мляко]].
Ред 38:
Нямало е богати хора в истинския смисъл на думата. Съществували са два-три [[дюкян]]а, но стоката по рафтовете е била изключително от първа необходомост и печалбите на собствениците са били малки.
След [[Освобождение на България|Освобождението]]
Първият кмет след [[Освобождение на България|Освобождението]] е бил Георги Гагаузов – единственият човек, който е можел да чете и пише. Гагаузов е бил свързан с революционното движение на българите.
Ред 50:
След гражданските размирици в [[Русия]], в Присад намират убежище и неколцина от така наречените [[Бяла гвардия|белогвардейци]]. Именно те през 1925 г. подаряват на църквата двадесетина икони, които са загубени.
След 1944 г., след като религията е обявена за „опиум за народите“ присадската църква е оставена да се руши. Това продължава до 1982, когато епархийският свещеник
Свещеници, които са служили в църквата „Света Троица“: Отец Константин (който е идвал на бял кон от село [[Зидарово]]), отец Елефтерий, двама отци с името Петър, отец Стелиян Кунев.
Ред 56:
В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище (1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов – по прякор „Каунчето“. Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
Ред 64:
През периода 1910 – 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
Квалифициран медицински персонал тук е почти непознат до 1960 г. Първият фелдшер, отговарящ специално за здравеопазването в Присад е Янчо Янев. За неговата работа е отредена стая за медицински кабинет. Фелдшер Радка Белчева работи през 1977 – 80 г.
На 19 ноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото „допитване до народа“, инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] „за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години“.
През 1948 година
През 1949 – 1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970 г., поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират от тук в посока [[Бургас]] и [[Поморие]]. Останалите, подлежащи на обучение са принудени да пътуват до [[Зидарово]].
През 1951 г. е изготвен първият [[кадастрален план]].
През 1956 г. е наложено Кооперирането. Не е имало нито голям ентусиазъм, нито някаква ясно очертана съпротива. Земята се окрупнява, синорите се разорават, започва употребата на изкуствени торове. Първият председател на [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] е Ахмед Чолаков от съседното село [[Димчево]]. В Присад е изградена [[Машинно-тракторна станция|МТС]]. Нейни ръководители през различните години са основателят ѝ Михо Янчев, Стоян Петков – Загареца и Костадин Калфов. Механик е Димитър Кичуков. Дългогодишни бригадири в полевъдството са Иван Атанасов и Янчо Мавров. На територията на присадското землище са изградени [[свинекомплекс]] и [[овцеферма]]. Ръководител на животновъдството е Ирина Вълчева.
През 1956 г. е изградено ново кметство. Тогава кмет е Георги Финдулов.
Line 84 ⟶ 82:
През 1962 – 1963 г. е построена търговската сграда. Председател на потребителната кооперация тогава е Любен Пенев.
През 1967 г. са баластирани и чакълирани с всички улици, оформен е и площадът.
През 1967 г. селото е водоснабдено с питейна вода от собствен водоизточник. Съдействие оказва Станчо Янев.
Line 90 ⟶ 88:
През 1983 г. са асфалтирани всички улици със специално отпуснати средства от [[Министерството на финансите]]. Необходимата сума е набавана с решаващата помощ на Иван Василев (Гърков).
През 1984 г. от язовир „Мандра“ Присад е
През 1985 – 1986 г. е построена изцяло сградата на сегашното кметство.
През 2019 г. кмет на община Созопол става г-н Тихомир Янакиев, а кметски наместник на с. Присад, г-жа Ванча Байлова
== Редовни събития ==
| |||