Разлика между версии на „Иван Александър“

редакция без резюме
 
Българските опити за разширение в Тракия принуждават Източноримските (византийските) императори да потърсят помощта на османските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от Мала Азия. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Буруград (Перитор)]] турци и византийци разбиват войската на [[Момчил]], който по това време е успял да отдели [[Родопи]]те като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство. Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
[[Файл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|мини|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
 
[[Файл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|мини|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си Теодора Бесараб, дъщеря на войводата на Влашко, и се жени за една търновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман]] като „багрянороден“, т.е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир.
 
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели.
 
== Просветна, културна и религиозна дейност ==
[[Файл:Ioal backovo.jpg|мини|200px|Ктиторски потрет на цар Иван Александър от [[Бачковски манастир|Бачковсия манастир]]]]