Любомир Владикин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 178.169.188.45 (б.), към версия на Спасимир
Етикет: Отмяна
Ред 56:
През 1935 – 1938 г. написва поредица от книги: „История на Търновската конституция“, „Държавно устройство на САЩ и развой на модерната демокрация“, „Държавен съвет“ и др. От 21 юни 1938 г. е титуляр на катедра по общо държавно и [[конституционно право]] и отново декан на Юридическия университет. През 1938 – 1941 г. издава на книгите си на френски език – „La politique arts et science“, „Sur le pas de Schiller“ и „Tirnovo la ville de rois“, с предговори на проф. [[Михаил Арнаудов]], [[Николай Дончев]] и [[Георги Константинов (критик)|Георги Константинов]]. Това му донася титлата почетен доктор на [[Френска академия|Френската академия]] и орден за заслуги. През периода 1939 – 1942 г. издава на немски език „Шилер и Гьоте във Ваймар“, „Теодор Кьорнер и Христо Ботев“, „Политическо развитие на България“ ({{lang|de|Die politische Entwickling Bulgariens}}). В периода 1934 – 1944 г. е подпредседател на Института по международни изследвания, председател на Италиано-българската културна взаимност.
 
През целия си живот Любомир Владикин не е членувал в нито една политическа партия. В началото на 40-те години се включва активно ввъв организациятафашистката организация [[Съюз на българските национални легиони]] и за известно време е неин главен идеолог.<ref name="поппетров">{{cite book | last = Поппетров | first = Николай | year = 2008 | title = Фашизмът в България. Развитие и прояви | publisher = „Кама“ | pages = 103 | isbn = 978-954-9890-92-1}}</ref> През 1938 г. е предложен за [[Министерство на образованието, младежта и науката|министър на народното просвещение]], но е отказал.
 
=== Заболяване, лечение и смърт ===