Битка при Русион: Разлика между версии

В средата на януари 1206 г. българската армия се насочва на юг. Част от армията обсажда [[Одрин]], а другите, под командването на [[Калоян]], се насочват към Русион. Според бойния план на Калоян, латинците трябвало да се принудят да излезат от крепостта. За тази цел малък отряд от кумани завладява малък и незначителен замък в покрайнините на Русион. Маневрата се оказва успешна и привечер на 30 януари рицарите тръгват от градските врати. Сенешалът ''Тиери дьо Лоос'' е извикан в [[Константинопол]] и конетабълът ''Тиери дьо Термонд'', който е познат като безразсъдно смел човек, остава на пост. Византийският историк [[Никита Хониат]] пише, че войските му са най-храбрите и дръзките сред цялата латинска армия. От Русион потеглят около 120 рицари и множество конни сержанти, които яздят цяла нощ. Сутринта на 31 януари те достигат до въпросното укрепление, където не намират никого и тръгват обратно. В същото време 7000 воини на цар Калоян незабелязано обхождат латинската армия и застават на около 7 км пред стените на Русион. Защитниците са много малко и не могат да направят нищо, освен да наблюдават безпомощно през крепостните зъбери. Оттам те виждат задаващите се части на кръстоносците, подредени в редица от четири отряда. Отпред е авангардът на Шарл дьо Френ. Следва отрядът на самия конетабъл Тиери дьо Термонд, ''а'' после е този на Андре дьо Боа и Жан дьо Шоази - двамата храбри рицари, изкачили първи стените на Константинопол при обсадата от април 1204 г. Колоната се завършва от ариегарда на Вилен дьо Лоос, брат на сенешала и син на граф Жерар дьо Лоос. Битката започва със страничните отряди. Частите на Вилен дьо Лоос са атакувани от друго българско формирование и въпреки отчаяната съпротива са разгромени. Битката се води докато армията е под строй, насочена към Русион и масата от биещи се войници бавно се придвижва към крепостта. На около 2 км от твърдината рицарската бойна формация най-накрая се разпада под българските нападения от двете страни. Рицарите се бият смело, но повечето от тях биват избити. Само 10 от 120 рицари успяват да достигнат Русион. Убити и пленени са стотици сержанти и спомагателни войници. В сражението падат всички командири на рицарите - Тиери дьо Термонд, Вилен дьо Лоос, Андре дьо Боа, Жан дьо Шоази, Шарл дьо Френ, Ги дьо Конфлан, Ори дьо Лил, Жан дьо Помпон. Оцелелите се измъкват от града през нощта срещу 1 февруари и се скриват в близката крепост [[Родосто]].