Христо Иванов (Големия): Разлика между версии

'''Христо Иванов Крачулов (Големия, Книговезеца, Ловчалията, Войводата)''', е [[българи|български]] революционернационалреволюционер, близък другар на [[Васил Левски]], участник в [[БългарскиБългарските легии в Белград|двете Български легии в Белград]], деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация ([[ВРО]]),. участникУчастник в [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]], [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] и [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Политик от [[Народнолиберална партия|Народно-либералната партия (стамболовисти)]]<ref>Маринов М., Христо Иванов-Големия. Личност и дело, Издателство на ОФ, С., 1987, с. 173</ref>, [[народенНароден представител]] в VI-то ОНС.

Христо Иванов е роден на 14 септември 1840 г. в село Къкрина, Ловешко. Бащата Иван Крачула е земеделец, дребен търговец и кираджия. През 1846 г. семейството се преселва в [[Ловеч]] и живее в квартал Дръстене. Христо учиУчи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при учителите [[Петко Славейков]] и Манол Лазаров. Усвоява като чирак и калфа два занаята – кожухарство и книговезство при свещеник [[Лукан Лилов]] (1851-1855). Отваря самостоятелна кожухарска работилница. При пътувания за закупуване на кожи влиза в чести сблъсъци с мародери.

Урежда си документи за емиграция в [[Америка]]. С кораб пътува по маршрута [[Цариград]] – [[Сицилия]] – [[Генуа]] – [[Марсилия]]. Поради изчерпване на парите отпътува за [[Порт Саид]] ([[Египет]]) и работи на строежа на [[Суецки канал|Суецкия канал]].

Завръща се в Сърбия и на 12 октомври 1867 г. постъпва във [[Втора българска легия|Втората българска легия]]. Тук изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите в Легияталегията се представя отлично и получава военно звание „Капрал“.

От 1862 г. активно сътрудничи на [[Васил Левски]] и се ангажира със създаването на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]] (ВРО). Заселва се във [[Велико Търново]] и още през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател, а по-късно подпредседател. Във ВРО е началник на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на [[Васил Левски]]. След обединението на [[ВРО]] и [[БРЦК]] получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района [[Русе]]-[[Търново]]-[[Стара Загора]]-[[Сливен]]. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.

[[Файл:Hristo Ivanov Golemiya Old.jpg|ляво|мини|Портрет на старина годиниХристо Иванов Големия, 1898 г.]]

След смъртта на Васил Левски продължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Помощник е на [[Стефан Стамболов]] в Първи търновски революционен окръг за [[Ловеч]], [[Троян]], [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]] и [[Севлиево]]. Участва в битки по време на [[Априлското въстание]] при с.село Ново село, Дебневския боаз и връх [[Марагидик]]. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат [[Никола Цвятков]] чак до началото на юли 1877 г.

Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник [[Алексей Жеребков]] се сражава при [[Битка при Ловеч|първото освобождение на Ловеч]]. Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша, но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт. Отново се укрива, този път в скривалището на [[Величка Хашнова]]. След второто освобождение на Ловеч създава [[български доброволчески чети|българска доброволческа чета]] за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] при освобождението на [[Етрополе]], [[Ботевград]], [[София]] и [[Пловдив]].

[[Файл:Hristo Ivanov Golemiat.JPG|мини|Паметник на Христо Иванов Големия във Велико Търново]]

Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти). [[Народен представител]] от Ловеч в VI-ото Обикновено народно събрание (1890-1893).<ref>Маринов М., ''Христо Иванов-Големия. Личност и дело'', Издателство на ОФ, С., 1987, с. 173.</ref> Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.

* Орден „[[За„За храброст]]“храброст“

* Орден „[[За„За гражданска заслуга]]“заслуга“

През [[1984]] г. на ул. „Максим Райкович“ във Велико Търново е открит бронзов паметник в цял ръст на Христо Иванов-Големия. Скулптор на паметника е Георги Върлинков, а архитект Косьо Антонов. Улици в Ловеч и София носят неговото име. През 2011 г. негов [[барелеф]] е поставен на [[Къкринско ханче|Къкринското ханче]].