Стефан Кисов: Разлика между версии

6 байта изтрити ,  преди 2 години
м
редакция без резюме
м (излишен празен ред; козметични промени)
мРедакция без резюме
 
== Биография ==
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. Завършва Военно пехотно училище в Одеса] (1876). Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на 3-та рота от 2-ри батальон на Руско-българска бригада.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] в състава на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Младши офицер в 3-та Опълченска дружина. Военно звание подпоручик. Отличава в сраженията срещу турските войски [[Битка при Стара Загора|при Стара Загора]] и един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Бие се храбро при [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при серата [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и [[Везенково|Кадърфакли]]. Награден е с руски орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант.
 
След войната до 21 септември 1885 годинаг. е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|2-ри Пехотен Струмски полк]]. Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Отличава се в [[Бой при Брезник|боя при Брезник]] и [[Пиротско сражение|сражението при Пирот]]. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
 
След края на войната е назначен за командир на 1-ва Пехотна софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията. След решаването на офицерски емигрантски въпрос постъпва в Българската армия. Повишен е във военно звание подполковник с назначение за военен комендант на София. Повишен е във военно звание полковник от 1902 г. Автор на военно-исторически трудове и спомени. Сред тях е „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София, 1897.
* Полковник (18 септември 1902)
== Награди ==
* Орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант (Русия)
* Орден „За храброст“ IV ст.
* Орден „Свети Александър “ II ст.
 
* Орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант (Русия)
== Съчинения ==
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София 1897. [https://archive.org/details/blgarskotooplch00kisogoog (второ издание, София, 1902.]