Вичо Диков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11:
| звание = [[Генерал-лейтенант]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Седми пехотен преславски полк|7<sup>-ми</sup> пехотен полк]] <small>([[Сръбско-българска война|СБВ]])</small><br />[[Генерален щаб на Българската армия|Щаб на войската]] <small>(1907)</small>
| битки = [[Битка при Калиманци|Калиманско сражение]] (1913)<br>[[Кресненско сражение]] (1913)
| награди = [[#Награди|''Вижте по-долу'']]
Ред 18:
}}
 
'''Вичо Дионисиев Диков''' е [[Българска армия|български офицер]], ([[генерал-лейтенант]]),. командирКомандир на [[Седми пехотен преславски полк|7<sup>-ми</sup> пехотен преславскиПреславски полк]] през [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885),]]. Руски офицер. [[Генерален щаб на Българската армия|началникНачалник на Щаба на армията]]Българската армия (1907),]]. командирКомандир на 4<sup>-та</sup> армия през [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (1913)]].
 
== Биография ==
Вичо Диков е роден на 2 ноември 1861 г. в тулчанското село [[Бейдауд]].<ref name="encikl">Енциклопедия „България“. Том 2. Издателство на БАН, 1981, с. 310</ref> Баща му - Дионисий Диков е свещеник в Бейдауд. Брат му - Курти Диков е учител.<ref> Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София 1988, с. 191.</ref> Завършва класното училище в [[Тулча]].
=== Ранни години ===
Вичо Диков е роден на 2 ноември 1861 година в тулчанското село [[Бейдауд]].<ref name="encikl">Енциклопедия „България“. Том 2. Издателство на БАН, 1981, с. 310</ref> Баща му - Дионисий Диков е свещеник в Бейдауд. Брат му - Курти Диков е учител.<ref> Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София 1988, с. 191.</ref> Завършва класното училище в [[Тулча]]. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската вона]] (1877 – 1878) като доброволец в действащия в [[Добруджа]] корпус на генерал [[Аполон Цимерман|Цимерман]]. През 1879 завършва с първия випуск [[Национален военен университет|Военното училище]] в София и е зачислен с чин [[подпоручик]] в 18-та пехотна силистренска дружина.<ref name="marinova">{{cite book | last = Маринова | first = Анета | year = 2011 | title = Вичо Дионисиев Диков – от юнкера до генерала. Във: Димитрова, Светла и др. Личността в историята. Известия на Старозагорския исторически музей. Том IV. | publisher = | url = http://www.rodina-bg.org/izdania/lichnostta_v_istoriata.pdf | accessdate = 11.05.2016 | location = Стара Загора | pages = 437 – 438}}</ref> На 30 август [[1882]] година е произведен в чин [[поручик]].
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската воъна (1877-1878)]] като доброволец в действащия в [[Добруджа]] корпус на генерал-лейтенант [[Аполон Цимерман]].
През [[1883]] година е командирован в [[Русия]], където служи в 54-и пехотен мински полк и завършва офицерска стрелкова школа. Завръща се в България през [[1884]] година като командир на рота в 8<sup>-а</sup> пехотна врачанска дружина, която е в състава на [[Седми пехотен преславски полк|7-и пехотен Преславски полк]]. На 30 август 1885 година е произведен в чин [[капитан]], а на 14 септември е назначен за командир на същия полк.<ref name="marinova"/><ref>Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София 1985, с. 49.</ref>
 
Вичо Диков е роден на 2 ноември 1861 година в тулчанското село [[Бейдауд]].<ref name="encikl">Енциклопедия „България“. Том 2. Издателство на БАН, 1981, с. 310</ref> Баща му - Дионисий Диков е свещеник в Бейдауд. Брат му - Курти Диков е учител.<ref> Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София 1988, с. 191.</ref> Завършва класното училище в [[Тулча]]. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската вона]] (1877 – 1878) като доброволец в действащия в [[Добруджа]] корпус на генерал [[Аполон Цимерман|Цимерман]]. През 1879 завършва с първия випуск [[Национален военен университет|Военното училище]] в София]] ис епроизводство зачисленв спърво чинофицерско звание [[подпоручик]] и назначение в 18-та пехотна силистренска дружина.<ref name="marinova">{{cite book | last = Маринова | first = Анета | year = 2011 | title = Вичо Дионисиев Диков – от юнкера до генерала. Във: Димитрова, Светла и др. Личността в историята. Известия на Старозагорския исторически музей. Том IV. | publisher = | url = http://www.rodina-bg.org/izdania/lichnostta_v_istoriata.pdf | accessdate = 11.05.2016 | location = Стара Загора | pages = 437 – 438}}</ref> На 30 август [[1882]] година е произведен в чин [[поручик]].
 
През [[1883]] годинаг. е командирован в [[Русия]], където служи в 54-ити Мински пехотен мински полк и завършва офицерска стрелкова школа. Завръща се в България през [[1884]] годинаг. катои е командир на рота в 8<sup>-а</sup>ма пехотна врачанска дружина, която е в състава на [[Седми пехотен преславски полк|7-и пехотен Преславски полк]]. На 30 август 1885 годинаг. е произведенповишен ввъв военно чинзвание [[капитан]], а на 14 септември е назначен за командир на същия полк.<ref name="marinova"/><ref>Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София 1985, с. 49.</ref>
 
=== Участие в Сръбско-българската война ===
През [[Сръбско-българската война]] капитан Вичо Диков командва [[Седми пехотен преславски полк|7<sup>-ми</sup> пехотен преславски полк]] в [[Сливнишко сражение|боевете при Сливница]] от 5 до 7 ноември 1885 годинаг. Защитава успешно левия фланг на Сливнишката позиция при хълма Вишая под напора на сръбската [[Шумадийска дивизия]].<ref name="marinova"/>
 
Участва и в [[Пиротско сражение|Пиротското сражение]] на 14 – 15 ноември, като действа с полка си срещу сърбите в долината на река Градешница при село [[Нишор]], северно от [[Пирот]].<ref>Щаб на армията – Военно-историческа комисия. История на Сръбско-българската война 1885 г. София, Държавна печатница, 1925, с. 671 – 672.</ref>
 
Малко след края на войната е награден с Орденорден „[[За„За храброст]]“храброст“ III-та степен.
 
=== Участие в русофилските бунтове и емиграция ===
Като командир на базирания в [[град Шумен]] [[Седми пехотен преславски полк|пехотен полк]], през август 1886 годинаг. капитан Вича Диков подкрепя краткотрайното [[Правителство на митрополит Климент (1886)|русофилско правителство]], образувано в София след [[Деветоавгустовски преврат|свалянето]] насрещу княз [[Александър Батенберг]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 2 | publisher = Български писател | url = http://lib.sudigital.org/record/18975/files/SUDGTL-BOOK-2012-056.pdf | accessdate = 09.05.2016 | location = София | pages = 90 – 91}}</ref> Въпреки провала на преврата, запазва командния си пост. В края на септември заедно с останалите командири от Шуменския гарнизон оказва натиск върху [[Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)|РегентствотоРегентския съвет]] да изпълни исканията на руския емисар [[Николай Каулбарс]] за освобождаване на арестуваните офицери и отлагане на изборите за [[III Велико Народно събрание|3-то Велико народно събрание]]. Тъй като голяма част от офицерите от полка не го подкрепят, Диков подава оставка и емигрира (през октомври 1886) г.{{hrf|Радев|1990|313 – 314, 355}}
 
През февруари 1887 годинаг. взема участие в [[Офицерски бунт (1887)|Силистренския бунт]] на офицерите-русофили.<ref>Димитров, Тодор. [http://harrybg.blogspot.bg/2007/09/1887.html Силистренският бунт на офицерите русофили през 1887 година.] (посетен на 24 януари 2016)</ref> След провала му се установява в [[Русия]] и постъпва на служба в [[Руска армия|рускатаРуската армия]]. През 1890 годинаг. завършва Николаевската академия на руския генераленГенерален щаб. След това служи в руската 21<sup>-ва</sup> дивизия, дислоцирана в [[Петровск (Саратовска област)|Петровск]] и [[Тифлис]]. Преподава [[тактика]] и [[топография]] в Тифлиското пехотно училище.{{hrf|Маринова|2011|440 – 441}}
 
=== Отново в България ===
След помирението между българските и руските власти, през 1898 година Диковг. се завръща в България с чинвоенно звание [[подполковник]]. Първоначално е зачислен в Щаба на армията, а от януари 1899 г. е началник щабна щаба на [[Трета пехотна балканска дивизия|3<sup>-а</sup>та Балканска дивизия]] в [[Сливен]]. От май 1900 г. е отново в генералния щаб, повишенс повишение е ввъв чинвоенно звание [[полковник]]. От май 1905 годинаг. е [[повишен във военно звание генерал-майор]] ис назначение за командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6<sup>-а</sup>та пехотна Бдинскабдинска дивизия]] във Враца. В края на 1906 поемаг. ръководствотое началник на Трета военно-инспекционна област. ОглавяваНачалник на [[Генерален щаб на Българската армия|Щабащаба на армията]] от 28 март до ноември 1907 годинаг., когато ставае назначен за началник на [[Военното училище]]. От 1909 годинаг. е начелоначалник на Главното интендантство на армията.{{hrf|Маринова|2011|440 – 441}}
 
=== През Балканските войни ===
По време на [[Балканската война]] генерал-майор Вичо Диков ръководие началник на Главното тилово управление.<ref name="encikl"/> На 28 юни 1913 годинаг. – близо две седмици след избухването на [[Междусъюзническата война]], е назначен за командир на [[Четвърта българска армия|Четвърта армия]].<ref>{{cite book | last = Марков | first = Георги | year = 1991 | title = Българското крушение 1913 | publisher = Издателство на БАН | url = http://lib.sudigital.org/record/19005/files/SUDGTL-BOOK-2012-067.pdf | accessdate = 10.05.2016 | location = София | pages = 123}}</ref> Нанася поражение на сърбите в [[Битка при Калиманци|Калиманското сражение]].<ref>{{cite book | last = Илиев | first = Илия | coauthors = Свилен Станимиров | year = 1993 | title = Паметни битки и сражения (Сражението на Калиманската позиция) | publisher = ВК „Св. Георги Победоносец“, „Клуб 90“ | url = http://electronic-library.org/books/Book%200032.html | accessdate = 11.05.2016 | location = София | pages = }}</ref> В [[Кресненско сражение|Кресненската операция]] предвождакомандва десния фланг, отблъсквайки гръцката армия от [[Пехчево]].{{hrf|Марков|1991|170 – 171}}
 
На 5 август 1913 годинаг. е произведенповишен ввъв чинвоенно звание [[генерал-лейтенант]]. След по-малко то месец, на 2 септември, преминава в запаса.
 
Генерал-лейтенант Вичо Диков умира на 5 май 1928 година в София.<ref name="encikl"/>
 
== Военни звания ==
* [[ПрапоршчикПрапорщик]] (10 май 1879)
* [[Подпоручик]] (1 ноември 1879, преименуван)
* [[Поручик]] (30 август 1882)
Line 60 ⟶ 63:
 
== Награди ==
* Орден „[[За„За храброст]]“храброст“ II степен, III степен, 2-ри клас
* Орден „[[Свети„Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“Александър“ II степен с мечове по средата и III степен без мечове
* Орден „[[За„За военна заслуга]]“заслуга“ II степен на обикновена лента
 
== БележкиИзточници ==
<references />
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, с. 92.
 
* '''Маринов''', '''Илия''',И. ''Генерал-лейтенант Вичо Диков''. В: „Известия на института за военна история“, том 52, София, 1991, с. 168 – 178.
== Източници ==
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св.„Свети Георги Победоносец“, с. 70 – 71.
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, с. 92
* '''Маринов''', '''Илия''', ''Генерал-лейтенант Вичо Диков''. В: „Известия на института за военна история“, том 52, София, 1991, с. 168 – 178
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 70 – 71
 
{{пост начало}}