Уикипедия

Взривно вещество: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Hazard E.svg|мини|[[Международни символи за химична опасност|Предупредителен знак]] за опасност от взрив]]
[[Файл:C4-Sprengstoff 2.jpg|мини|Подготовка за унищожаване чрез взривяване на боеприпаси с експлозив [[C4C-4]]]]
'''Взривните вещества''' (или '''експлозиви''') са [[химически съединения]] или техни смеси, способни в резултат на определени външни въздействия да се [[взрив]]ят, увеличавайки рязко и многократно обема си, при което обикновено отделят [[топлина]] и [[светлина]]. При [[детонация]] разлагането на взривните вещества протича толкова бързо, че отделилите се [[газ]]ообразни продукти с температура няколко хиляди градуса, се оказват сбити в обем, близък до началния обем на [[Заряд (боеприпас)|заряда]]. Разширявайки се рязко, те са основен първичен фактор на разрушителното действие на [[взрив]]а. При взрива се освобождава част от съдържаната във взривното вещество [[химическа енергия]].▼
 
== Характеристика ==
▲'''Взривните вещества''' (или '''експлозиви''') са [[химически съединения]] или техни смеси, способни в резултат на определени външни въздействия да се [[взрив]]ят, увеличавайки рязко и многократно обема си, при което обикновено отделят [[топлина]] и [[светлина]]. При взрива се освобождава част от съдържаната във взривното вещество [[химическа енергия]].
=== Чувствителност ===
Чувствителността на взривните вещества към външни въздействия, зависи от вида на въздействието (начален импулс) и се характеризиратхарактеризира с минималното количество [[енергия]], необходимо за възбуждането на едно или друго взривно превръщане. Различава се чувствителност на взривните вещества към топлинни и механически въздействия, а също така и към [[взрив]] на други взривни вещества. Тя се определя със стандартни методи на изпитания.▼
 
=== Бризантност ===
== Общи сведения ==
[[Бризантност]]та на взривните вещества е свързана с разрушителното действие на продуктите на детонацията върху прегради, разположени в близост до заряда. Тя се определя от налягането във фронта на взривната вълна, достигащо 100 000 kg/cm², и е зависеща от плътността на заряда и скоростта на детонация. Не превишава 1-2 диаметъра на заряда. При нея се наблюдават силни [[деформация|деформации]], пробиване и раздробяване на преградите, разлитане на образуваните осколки и т.н. Това е свързано с използването на взривни методи за рязане и уплътняване на метали и други разрушителни работи.▼
▲Чувствителността на взривните вещества към външни въздействия, зависи от вида на въздействието (начален импулс) и се характеризират с минималното количество [[енергия]] необходимо за възбуждането на едно или друго взривно превръщане. Различава се чувствителност на взривните вещества към топлинни и механически въздействия, а също така и към [[взрив]] на други взривни вещества. Тя се определя със стандартни методи на изпитания.
 
=== Фугасност ===
Фугасността[[Фугасност]]та на взривните вещества е свързана с общото разрушително действие на ударната вълна, която се състои от първичния фронт газове работно тяло на взрива и изместения въздух, образуваща се при [[взрив]]а на заряда. Определящо влияние върху фугасността оказват обемаобемът на [[газ]]ообразните продукти на взривното превръщане. Обикновено фугасността се изразява в относителни единици в сравнение със стандартно взривно вещество (като правило [[тротил]]).▼
 
=== Устойчивост ===
Освен разрушителната способност на взривните вещества, съществено значение има и тяхната способност да запазват своите химически и физически свойства в процес на снаряжение, транспортиране и съхранение. Последното е особено важно за взривните вещества, използвани във [[военно дело|военното дело]], доколкото значително количество боеприпаси се произвеждат в мирно време, дълго преди началото на военните действия.▼
 
=== Други характеристики ===
Взривните вещества като източник на [[енергия]], наред със скоростта на взривното превръщане се характеризират още и с:
* Топлина на [[взрив]]авзрива – (количеството [[топлина]] отделящо се при [[взрив]] на 1 кг взривно вещество).
* Състав и [[обем]] на отделените [[газ]]ове при взривното превръщане.
* Максимална [[температура]] (взривна температура).
 
При детонация разлагането на взривните вещества протича толкова бързо, че отделилите се [[газ]]ообразни продукти с температура няколко хиляди градуса, се оказват сбити в обем близък до началния обем на заряда. Разширявайки се рязко, те са основен първичен фактор на разрушителното действие на [[взрив]]а.
 
Различават се два основни вида действия на взрива: '''[[бризантност]]''' и '''[[фугасност]]'''.
 
▲[[Бризантност]]та на взривните вещества е свързана с разрушителното действие на продуктите на детонацията върху прегради разположени в близост до заряда. Тя се определя от налягането във фронта на взривната вълна, достигащо 100 000 kg/cm² и е зависеща от плътността на заряда и скоростта на детонация.Не превишава 1-2 диаметъра на заряда. При нея се наблюдават силни [[деформация|деформации]], пробиване и раздробяване на преградите, разлитане на образуваните осколки и т.н.Това е свързано с използването на взривни методи за рязане и уплътняване на метали и други разрушителни работи.
 
▲Фугасността на взривните вещества е свързана с общото разрушително действие на ударната вълна която се състои от първичния фронт газове работно тяло на взрива и изместения въздух, образуваща се при [[взрив]]а на заряда. Определящо влияние върху фугасността оказват обема на [[газ]]ообразните продукти на взривното превръщане. Обикновено фугасността се изразява в относителни единици в сравнение със стандартно взривно вещество (като правило [[тротил]]).
 
▲Освен разрушителната способност на взривните вещества, съществено значение има и тяхната способност да запазват своите химически и физически свойства в процес на снаряжение, транспортиране и съхранение. Последното е особено важно за взривните вещества, използвани във [[военно дело|военното дело]], доколкото значително количество боеприпаси се произвеждат в мирно време, дълго преди началото на военните действия.
 
== Класификация на взривните вещества ==
'''По състав''' взривните вещества се делят на две големи групи: взривни химически съединения и взривни смеси.
 
Повечето взривни вещества от първата група представляват кислородосъдържащи вещества, притежаващи свойство да се окисляват напълно или частично без достъп на [[въздух]]. Съществуват и съединения, не съдържащинесъдържащи [[кислород]], но притежаващи свойството да се [[взрив]]яват (азиди, ацетилениди и др.). Те като правило, са с неустойчива молекулна структура, повишена чувствителност към външни въздействия и се отнасят към веществата с повишена взривоопасност.
 
Взривните смеси са смес от две или повече, химически не свързанинесвързани помежду си вещества. Те биват газообразни, течни и твърди. Има и специален вид твърди взривни вещества – пластичните експлозиви, които имат консистенция на [[пластилин]]. Във военното дело се използват предимно твърди взривни смеси.
 
'''По начин на използване''', взривните вещества се подразделят на:
* инициращииницииращи (първични)
* бризантни (вторични)
* метателни (барут, ракетни горива) и
* пиротехнически смеси.
 
=== Иницииращо взривно вещество ===
=== Инициращи взривни вещества ===
ИнициращитеИницииращите взривни вещества са предназначени за възбуждане на взривно превръщане на заряд от други взривни вещества. Те се отличават с повишена чувствителност и се взривяват лесно от слаби начални импулси (удар, триене, електрическа искра и др.). Основни инициращииницииращи взривни вещества са [[гърмящ живак|живачен фулминат]], [[оловен азид]], [[оловен стифнат]], [[тетрацен]], [[ацетонов пероксид]], [[гърмящо сребро]], диазодинитрофенол (или техни смеси). Малко количество от иницииращото вещество, обикновено милиграми, е достатъчно за взривяване на значително по-голямо количество от основното вещество, което обикновено е по-устойчиво и лесно за съхранение.{{hrf|GlobalSecurity.org|2010}}
 
Във [[военно дело|военното дело]] инициращитеиницииращите взривни вещества се използват за снаряжаване на капсул-възпламенители, запалителни тръбички, електровъзпламенители, артилерийски и подривни [[капсул-детонатор]]и, електродетонатори и др. Те се използват също така и в различните средства на [[пиротехника]]та: пирозаряди, пиропатрони, пиростартери, катапулти, разривни болтове и гайки, самоунищожители и др.
 
=== Бризантно взривно вещество ===
=== Бризантни взривни вещества ===
Бризантните взривни вещества са по-малко чувствителни към външни въздействия и възбуждането на взривното превръщане в тях се осъществява главно с помощта на инициращииницииращи взривни вещества. Като бризантни взривни вещества се използват обикновено нитросъединения [[тринитротолуол]] ([[TNT]], [[тротил]]), [[нитрометан]]), нитроамини ([[тетрил]], [[хексоген]], [[пикринова киселина]], октоген, етилендинитроамин и др.), алкохолни нитрати ([[нитроглицерин]], нитрогликол и др.). Най-често всички тези съединения се използват под формата на смеси.
 
В състава на взривните вещества могат да влизат и невзривни вещества. Например, за снижаване чувствителността на взривните вещества към външни въздействия в тях се добавят специални вещества, наречени флегматизатори – ([[парафин]], [[восък]]). За увеличаване топлината на взрива, бризантните взривни вещества се смесват с [[метал]]ен прах ([[алуминий]] например). Съществуват също така смеси, изготвени от вещества, които поотделно не са взривни вещества: (гориво, окислител и регулиращи добавки). Те биват наричани по вида на окислителя: хлоратити (окислител-[[калиев хлорат]]), перхлоратити (окислител-калиев перхлорат), амонити (окислител-амониев нитрат), оксиликвити (окислител-течен [[кислород]]) и др.▼
 
По начин на приготвяне, твърдите смеси от бризантни взривни вещества биват пресовани и лети. Последните се наричат взривни сплави.
 
Бризантните взривни вещества се използват за снаряжаване на бойните глави на различни класове ракети, реактивни снаряди[[снаряд]]и, артилерийски и инженерни [[Мина (боеприпас)|мини]], авиационни бомби, торпеда, дълбочинни бомби, ръчни [[Граната|гранати]] и т.н.
 
В ядрените боеприпаси, бризантните взривни вещества се използват в зарядите, предназначени за придвижване на парчетата ядрено гориво до образуване на надкритична маса.▼
 
В различните спомагателни системи на ракетно-космическата техника, бризантните взривни вещества се използват като основни заряди за разделяне на конструктивните елементи на [[Ракета|ракети]], космически апарати, енергийни отсеци, аварийно изключване на двигателите, отваряне на парашутни отсеци, аварийно отватянеотваряне на люкове и др.▼
▲В ядрените боеприпаси, бризантните взривни вещества се използват в зарядите предназначени за придвижване на парчетата ядрено гориво до образуване на надкритична маса.
 
=== Коригиращи съставки ===
▲В различните спомагателни системи на ракетно-космическата техника, бризантните взривни вещества се използват като основни заряди за разделяне на конструктивните елементи на ракети, космически апарати, енергийни отсеци, аварийно изключване на двигателите, отваряне на парашутни отсеци, аварийно отватяне на люкове и др.
▲В състава на взривните вещества могат да влизат и невзривни вещества. Например, за снижаване чувствителността на взривните вещества към външни въздействия в тях се добавят специални вещества, наречени флегматизатори – ([[парафин]], [[восък]]). За увеличаване топлината на взрива, бризантните взривни вещества се смесват с [[метал]]ен прах ([[алуминий]] например). Съществуват също така смеси, изготвени от вещества, които поотделно не са взривни вещества: (гориво, окислител и регулиращи добавки). Те биват наричани по вида на окислителя: хлоратити (окислител-[[калиев хлорат]]), перхлоратити (окислител-калиев перхлорат), амонити (окислител-амониев нитрат), оксиликвити (окислител-течен [[кислород]]) и др.
 
=== Метателни взривни вещества ===
Метателните взривни вещества ([[барут]] и ракетни горива), служат за източник на [[енергия]] за изхвърляне на тела ([[снаряд]]и, [[Противопехотна скачаща мина|мини]], [[куршум]]и и др.) или задвижване на [[Ракета|ракети]]. Тяхната отличителна особеност е способността за взривно превръщане под формата на бързо [[горене]], но без детонация.
 
=== Пиротехнически смеси ===
Line 60 ⟶ 61:
 
== История ==
Макар че още в древността съществуват термични оръжия, като [[Гръцки огън|гръцкия огън]], първото взривно вещество, намерило широко приложение във военното и минното дело е [[барут]]ът, изобретен през 9 век в [[Китай]]. Той е чувствителен към водата и отделя голямо количество тъмен дим. През 19 век традиционният барут е заменен от новоткритиновооткрити вещества, като [[нитроглицерин]], [[нитроцелулоза]], [[бездимен барут]], [[динамит]] и [[желатин-динамит]]. Бързото развитие на експлозивите през двете световни войни довежда до изместването на динамита от съвременните [[тротил]], тетрил, ТЕН, хексоген, октоген и смеси на тяхна основа като [[C-4]].
 
== Употреба ==
Взривните вещества се използват и в промишлеността за извършването на различни взривни работи. Ежегодният разход на взривни вещества в страните с развито промишлено производство дори в мирно време е стотици хиляди тонове. Във военно време разходът на взривни вещества рязко нараства. В периода на [[Първа световна война|Първата световна война]] във воюващите е бил около 5 милиона тона, а във [[Втора световна война|вторатаВтората]] е превишил 10 милиона тона.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Взривно_вещество“.