Възнесение Господне (Райчиловци): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
'''„Възнесение Господне“''' или '''„Свети Спас“''' ({{lang|sr|Храм Вазнесења Господњег}}) е [[православие|православна]] църква в босилеградското село [[Райчиловци]], югоизточната част на [[Сърбия]]. Част е от [[Вранска епархия|Вранската епархия]] на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]].<ref name="Епархија Врањска">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/sematizam/ObjektiQview.asp?ID=28 | заглавие= Храм Вазнесења Господњег |достъп_дата = 26 декември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Епархија Врањска |цитат= |език= }}</ref>
 
Църквата е издигната източно от селото на плато на 100 m над река [[Драговищица (река)|Драговищица]]. Представлява еднокорабен храм с притвор. На западната фасада има надпис: „1897 настоятель и надзиратель при постройката на черквата Пенчо Станковъ. Почната 1897.“ и втори: „Свршена е 1899 съ съгласието на жителите от Село Райчиловци.“ Иконостасът с 49 икони е дело на майстор [[Иван Константинов (зограф)|Иван Константинов]], който се е подписал на престолната икона на Света Богородица „ЖИВОПИСЕЦ ИВАН КОСТАДИНОВ 14. ДЕК. 1899.“.<ref name="Епархија Врањска"/>
 
Източно от храма има смятано за чудотворно аязмо, а на юг има дървена камбанария с камбана, отлята в [[Пловдив]] в 1872 година.<ref name="Епархија Врањска"/>
 
Местните жители разказват, че църквата е издигната на мястото, където някога били убити кралете Бусил и Бранко (именно с Бусила се свързва названието на близкия [[Босилеград]], а не както често погрешно се смята с билката босилек). При изкопаването на основите на храма действително са открити два гроба.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.74</ref>
 
Църквата е напълно обновена с пари от сръбската държава в 2005 – 2010 година.<ref name="Епархија Врањска"/>