Уикипедия

Севтополис: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м излишен празен ред
Правоп. кор.
Ред 21:
[[Файл:Heraklion Limenas Thasos Greece.jpg|мини|270px|[[Руини]]те на Ираклионът – храмът на [[Херакъл]] на о-в [[Тасос]]. По аналогия с този градеж, археолозите приемат, че преддверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада.]]
 
Развалините на Севтополис са открити и изкопани през 1948 г. по време на строителството на [[язовир]] Георги Димитров (по-късно преименуван [[Копринка (язовир)|Копринка]]). Екипът от български археолози под ръководството на проф. [[Димитър П. Димитров (археолог)|Димитър П. Димитров]], който провежда разкопките на града, установява името и работи по останките на тракийския град. Въпреки това, било решено да се продължи с изграждането на язовирязовира, оставяйки Севтополис на дъното му.
 
Археологическото проучване на руините на древния град продължава седем години – от 1948 година до 1955 година. В рамките на този времеви период са проучени всички руини на древнотракийския град и три големи могили от неговия некропол.
 
=== Разположение и архитектурни особености ===
В древността Севтополис е разположен на левия бряг на река [[Тонзос]] (днешна [[Тунджа]]), на малък полуостров с равна повърхност, леко наклонен на юг към реката. Естествено защитен от три страни от водите на реката, градът е бил здраво укрепен с крепостни стени, от които при проучването са разкрити каменните основи. Крепостта, която е следвала очертанията на полусотоваполуострова, има формата на разностранен петоъгълник. Укрепената част на града е обхващала около 50 декара и е почти изцяло разкопана по време на проучването. Общата обиколка на крепостната стена е била 890 m.
 
На северозападната и югозападната стена са били разположени градските порти, от които към вътрешността на града водят две главни улици, широки около 6 m. В центъра на града те се пресичат и тангират от изток и юг обширен градски площад – агората, която има почти квадратна форма. На агората се е издигал олтар с правоъгълна форма, където археолозите са разкрили гранитен блок с надпис, който упоменава жрец на [[Дионис]] – Амаистас, син на Медистас. Без съмнение олтарът е бил посветен на Дионис. Разкритите останки от голяма култова сграда до северната страна на агората вероятно принадлежат на култова постройка, посветена на същото божество.
 
Севтополис не е имал акропол, както съвременните нему гръцки градове, вместо това в северната най-висока част на града се е издигала вътрешна [[крепост]] – [[цитадела]]. Според проф. Димитров вътрешната крепост е съществувала като укрепена вила – дворец, която е съществувалабила на това място още преди изграждането на града. При походите на Филип Македонски цитаделата е опожарена и разрушена, но след успеха на одриските възстания срещу [[македони]]те сградата е изградена и укрепена отново. Без съмнение сградата е използвана за лична резиденция на Севт III. Декорацията на външните стени на сградата, както и във вътрешността ѝ е била повече от пищна. Полихромната стенна украса, документирана тук, е характерна за елинистическата архитектура на [[Мала Азия]], [[Елада]], [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] и [[Тракия]]. По план и размери дворецът на Севтополис напомня силно на храма на [[Херакъл]] в [[Тасос]]. По аналогия с този храм, учените приемат, че преддверието на [[дворец]]а в Севтополис е било отворено чрез колонада, стилобата на която всъщност е запазена частично.
 
Заедно вс широко използваните принципи на древногръцката архитектура при изграждането на двореца – цитадела са открити и някои типично тракийски черти като разкритите две големи огнища – [[олтар]]и в премината зала и съседното на нея помещение. В източната част на сградата е било поместено и светилище-храм на Великите [[Самотракисамотраки]]йски богове – [[Кабири]]те, засвидетелствано от разкрит надпис, намерен в едно от помещенията на [[храм]]а.
 
Широкият размах на строителството в Севтополис свидетелства за големия икономически разцвет на Севтовата столица и за найнотонейното важно политическо значение. Градът е бил изграден по предварително изработен план съобразно т.нар. регулярна планировка, използвана в [[Древна Гърция]] още в V-IVV–IV век пр. Хр. и изграждането на градове като Милет ([[Мала Азия]]), [[Мегалопол]] ([[Пелопонес]]), [[Олинт]] ([[Халкидики]]), Пирея и мн. др. За неин създател се смята [[Хиподам]] от [[Милет]], а разпространението ѝ е особено голямо през Елинистическатаелинистическата епоха по времето на Александър Македонски и неговите приемници, когато започва масово строителство на градове. Севтополис е доказателство, че Севт III не остава встрани от тенденцията при изграждането на своята столица и не приема само принципите на това антично градостроително изкуство, но и по примера на другите елинистически владетели я назовава на свое име.
 
Жилищата в Севтополис не са се отличавали по план от античното жилище. Те са били обширни и с много помещения. Повечето принадлежат към т.нар. пастаден тип къщи. Основите на къщите са градени от камък и кал, а самата конструкция е била по-леколека – кирпичени стени или скелет от дъски с пълнеж от глина. Характерна особеност за севтополските къщи е наличието на глинобитни площадки с квадратна или правоъгълна форма върху пода, в средата на главното помещение. Документираната богата украса и символични изображения, както и богато оцветяване на повърхността, свидетелстват, че това са т.нар. „есхари“ – домашни огнища-олтари, свързани с определен култ.
 
В Севтополис е снабдитаизградена и водоснабдителна и канализационна мрежа, характерна за всички елинистични градове. Водоснабдяването е ставало чрез кладенци. Канализационната отводителна мрежа е била изградена от глинени тръби или от похлупени една върху друга извити керемиди. Те са отвеждали нечистата вода от къщите в улични канали, разположени по средата на улиците, с наклон на юг, а от там чрез улеи, изградени в крепостните стени, които са отвеждали течността в реката.
 
=== Некропол ===
По време на разкопките е проучен и некрополът на древния град. В Могила №1 е разкрито погребение на млада тракийка от знатен произход, извършено чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар се състои от скъпи дарове – златни накити и позлатени бронзови съдове;, няколко амфори, глинена лампа и глинена статуетка на момиче – [[теракота]] от танагрейски тип.
 
В Могила №2, разположена непосредствено до Могила 1, археолозите откриват следи от извършени три погребения, а в южната част на насипа е разкрита полуразрушена куполна гробница, близка по архитектурен план с Казанлъшката. Тухлите от съоръжението са били използвани вторично за изграждането на две гробници с правоъгълна форма в западната част на насипа. Погребенията в двете гробници са извършени чрез трупоизгаряне. В едната гробница е погребано младо момиче. Гробният инвентар се състои главно от златни фибули, мъничстамъниста, пластинка-медальон с щемпелувано изображение на млад мъж.
 
В другата гробница е погребано момче. Край него е открито копие и желязна [[стригила]], вероятно част от наметало. В гробницата са открити и една златна обеца, монети на Севт III и Александър Македонски и погребален венец. Сред другите находки са глинени съдове – дълбока купа, кана и [[ойнохое]] и лампа от гръцки произход. Тук при погребалния ритуал се наблюдават гръцки черти – поставяне на венци, монети, лампи. Откритите по време на проучването куполни гробници са едни от първите гробничнигробнищни постройки и архитектурни паметници от ранната Елинистическаелинистическа епоха в Тракия, изградени с тухли. Установяването на тухлено строителство при траките в тази сравнително ранна епоха отбелязва важен момент в развитието на архитектурата в Древна Тракия. В съседна [[Елада]], тухлата като строителен материал се появява само спорадично през III- – IV век пр. Хр.
 
=== Надписът от Севтополис ===
Една от най-важните археологически находки от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през октомври 1953 година в двореца- цитадела. Надписът, издялан на страрогръцкистарогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон гласи:
 
''„На добър час! Клетвено задължение на [[Береника (тракийска царица)|Береника]] и нейните синове относно [[Епимен]]. Понеже Севт, докато беше още в добро здраве, предаде Епимена с имуществото му на [[Спарток]], а Спароток срещу това му даде залог за вярност, [[Береника (тракийска царица)|Береника]] и нейните синове [[Хебризелм]], Терес, [[Саток]] и Садала решиха, което засяга потомците им, да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си на Спароток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спароток, доколкото му позволяват силите, и на онези, които Спароток му възложи. Синовете пък на Береника се задължават да изведат Епимен от храма на Самотракийските богове, без да му нанесат неправда, но да го предадат на Спароток заедно с имуществата му, като не обсебят нищо от тях, а ако той се възпротиви, да го съди Спароток. Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени едните в град [[Кабиле]] при фосфориона в агората до олтара на [[Аполон]]а, а другите да бъдат изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара. Нека тази клетва бъде за добро и щастие на тези, които я запазват, а от страна на Береника да бъде по отношение на него в сила старите клетви.“''<ref>Оригинален текст: [https://epigraphy.packhum.org/text/301579 SEG 42:661]</ref>
 
Надписът съдържа както ценни исторически сведения, така и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на древния град Кабиле. Противно на [[Демостен]], който нарича Кабиле – „окаяно свърталище“, надписът го представя като добре устроен град – с градски олтар на Аполон и с [[фосфорион]] – храм на [[Артемида]]-[[Хеката]]. Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите Самотракийскисамотракийски богове в Тракия.
<ref>Димитров, Д.П., „Градоустройство и архитектура на тракиския град Севтополис“, сп. Археология, кн. II, 1960 г., стр. 3 – 15</ref><ref>Димитров, Д.П., Сп."Исторически преглед XIII", 1957 г., кн.II, стр.69</ref>
 
=== Керамика ===
[[Файл:Seuthopolis Coins 1.jpg|мини|180px|Монета на Севт III, бронз 21 x 21 mm, на лицевата страна е представен образът на владетеля с дълга коса и брада, в профил надясно.]]
По време на археологическото проучване на Севтополис са открити голям брой глинени [[питос]]и, които са служели за съхранение на житото. За смилане на житото са ползвани ръчни каменни мелници, които са широко разпространени в античния свят през ранната [[Елинистическаелинистическа епоха]]. За богато грънчарско производство свидетелстват множеството керамични фрагменти, открити на територията на древния град. Керамиката е била работена ръчно или на грънчарско колело. Ръчната керамика е засвидетелствана главно от големи урни с цилиндрична или камбановидна форма, използвани както за погребални ритуали, така и за битови нужди.
[[Файл:Suthopolis Coins 2.jpg|мини|180px|Монета Севт III бронз 20 x 22 mm, на лицевата страна е представен образът на владетеля. На опаката страна – конник в скок надясно с лавров венец.]]
В Севтополис е намерено огромно количество чернофирнисова [[древногръцка керамика]], като преобладаващото количество е от атически произход. иДатирана е датирана към IV – III век пр. Хр. Тя свидетелства, че Атина е запазила икономическото си влияние върху Тракия по времето на Филип II, Александър Македонски и Лизимах, като е поддържала не само тесни връзки с черноморските колонии (Аполония, Анхиало, Агатопули и Месембрия), но и с Одриското царство. Вносът на гръцката керамика се е осъществявал и по реките Хеброс и Тонзос, които в древността са били плавателни в по-голямата част от течението си и са осигурявали пряк контакт с островите в Егейско море и градовете по крайбрежието.
 
За активните търговски взаимоотношения на Севтополис са доказателство и намерените в града голямо количество монети с ликовете на Лизимах, Птоломей, Касандър, Деметрий II и от гръцките градове Атина, Ортагория, Енос, Лизимахия, Аполония и пр.
 
Особено тесни са били връзките на Севтополис с Атина, която е и един от големите древногръцки художествени центрове, което се е отразило изключително добре на местната тракийска култура. Сред едни от най-предпочитаните предмети на изкуството от жителите на Севтополис са глинените статуйки-теракоти, чието производство в елинистичната епоха бележи разцвет. На територията на града са открити множество фигурки на девойки с грациозни девойки с нежни лица и различни божества от древногръцкия пантеон – Ерос, Кибела и др. Голяма част от керамичните фигурки са от танагрейски прототипове.
 
=== Торевтика ===
Ред 78:
 
== Исторически извори и събития ==
[[Диодор]] подробно описва борбите на [[Севт III]] за контрол върху по-голямата част на Тракия и войните му съсс враждебно настроени балкански племена. Одрисите губят контрол върху царството си след дълги години на междуособни войни и вътрешни противоречия, когато в 341 г. пр. Хр. македонският цар [[Филип II Македонски]] завладява и окончателно включва Одриското царство в пределите на неговатасвоята държава. Не е известно кой династ е поставен да управлява това владение след македонското завоевание, но по времето на походътпохода срещу персите на [[Александър Македонски]], [[одриси]]те организират възстание под водачеството на Севт III, което е свързано с похода на македонския стратег [[Зоприон]] срещу [[гети]]те или [[скити]]те и неговият разгром през 331 – 330 г. пр. Хр. След смъртта на Александър, Тракия е дадена на [[Лизимах]], който при идването си през 322 г. пр. Хр. е посрещнат от Севт III и армията му от 20 000 души пехота и 8000 души конница. Сражението е било тежко и според историците Лизимах все пак успява да укрепи властта си в Тракия. В следващата 313 г. пр. Хр. срещу македонската власт се вдигат черноморските градове, в чието въстание дейно участва отново Севт III. Диодор е дал следното описание на битката между двете армии:
 
''„Когато Лизимах с най-добрата си част от войската си пристигнал на превала на Хемус, намерил тракийския цар Севт, който пазел прохода с много войници. След като водил тежко сражение с него и изгубил много от своите войници, той избил много от неприятелите и тъй отблъснал [[варвари]]те“''<ref>Diod. XIX</ref>
Ред 84:
Столицата на Севт III е добила най-голям разцвет и значение след първата половина на III век пр. Хр. Високата градска култура на Севтополис опровергава тенденциозните известия у някои древногръцки автори за „варварската“ култура на траките.<ref>M.Cicikova, „Developpment de la ceramique thrace a l'epoque classique et hellenistique, Acta antiqua Phillippopolitana, Studia archaelogica, Serdicae“, 1963, p.35 – 48</ref><ref>Christopher Webber. (2001). The Thracians 700 BC–AD 46, p. 1. ISBN 1-84176-329-2</ref>
 
Севтополис е разрушен при вражеско нападение. Здравата тракисйкатракийска крепост е била разрушена с помощта на стенобойни машини, каменните гюлета от които са намерени разпръснати край крепостните стени. Градът е бил превзет, опожарен и ограбен. В края на III век пр. Хр. стихийно прииждане на река Тонзос засипва града с пясък и чакъл и животът в града е преустановен. През XII век върху развалините на Севтополис възниква неголямо българско селище.
 
== Консервация и социализация ==
През 2005 г. българският архитект Жеко Тилев предложи проект за разкриването, съхраняването и възстановяването на град Севтополис (най-добре запазения тракийски град в България) с помощта на язовирни стени около руините в средата на язовира. Така Севтополис би могъл да бъде отличенвключен от [[ЮНЕСКО]] в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното културно наследство]] и би се превърнал в туристическа дестинация със световно значение. Проектът е дарен от архитекта на Общинаобщина Казанлък и започва събирането на фондове за започване на строителството. Според Тилев, то ще има минимална цена от € 50 милиона.<ref>[http://sevtopolis.suhranibulgarskoto.org/Sevtopolis-file-pdf1.pdf Кратка презентация на проекта на Тилев Архитекти за възстановяване на Севтополис (на български и английски)]</ref>
 
Връх от [[Дряновски възвишения|Дряновските възвишения]] на [[Гринуич (остров)|остров Гринуич]] в архипелага [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктика|Западна Антарктика]] е кръстен на Севтополис.
Ред 107:
* [[Мегалит над село Бузовград]]
* [[Тракийски култов комплекс (Старосел)]]
* [[Кози Грамади|Кози грамади]]
* [[Хоризонт (могила)]]
* [[Мегалитно светилище Момини гърди]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Севтополис“.