Франсоа Гарние: Разлика между версии

'''Мари Жозеф Франсоа Гарние''' ('''Франсис Гарние''') ({{lang|fr|Marie Joseph François Garnier}} или ''Francis Garnier'') ([[25 юли]] [[1839]], [[Сен Етиен]] - – [[21 декември]] [[1873]], [[Ханой]]) френски флотски офицер, изследовател на [[Индокитай]].

Роден в офицерско семейство. Завършва средно образование в [[Монпелие]], а през 1856 г. постъпва във Военноморската академия. След ускорен курс завършва академията през 1857 г. и прави няколко плавания до [[Бразилия]] и [[Индийския океан]]. През 1860 е ковандирован в [[Китай]] и остава там две години.

През 1866 г. участва във френска експедиция в [[Камбоджа]], [[Лаос]] и [[Юннан]], възглавявана от [[Ернест Дудар дьо Легре]], която изследва неизследваните територии в басейна на река [[Меконг]]. В експедицията участват ботаник, фотограф и художник, а Гарние отговаря за хидрографските, метеороложките и картографски дейности. ЕкспедециятаЕкспедицията тръгва от [[Сайгон]] през юни 1866 г. и започва изкачване нагоре по [[Меконг]], като прави множество перпендикулярни на реката походи. На 26 декември 1866 г. Дудар дьо Легре и Гарние предприемат първия си поход встрани от [[Меконг]]. От селището Басак се изкачват по река [[Менам]], прехвърлят вододела с река [[Мун]], по която се спускат до селището Убон. От там по суша преминават на юг покрай езерото [[Тонлесап]] и стигат до [[Пном Пен]], като изминават над 4000 мили. По време на тяхното отсъствие другия участник в експедицията художника Луи дьо ла Порт изработва топографски скици на река [[Меконг]] от устието на река Семун до селището Кемерат. На 21 декември 1867 г. експедицията достига до китайската провинция Юннан, където Дудар дьо Легре заболява и умира, а останалите участници по река [[Яндзъ]] през юни същата година се спускат до [[Шанхай]].

След завръщането си във [[Франция]] постъпва на работа в картографския отдел на военноморските сили. През 1871 г., заедно с [[Дейвид Ливингстън]] за експедиционната си дейност в [[Индокитай]] е награден със златен медал от Френското географско дружество. В края на 1871 г., заедно с жена си се премества в [[Шанхай]] и продължава своята проучвателна дейност в провинция Юннан и в горното течение на [[Меконг]] и [[Тибет|Източен Тибет]]. В началото на 1873 г. е назначен за управител на провинция Кохинхина и по време на потушаване на въстание на местното население е убит на 21 декември 1873 г.