Видинско царство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.48.22 (б.), към версия на Jingiby Етикет: Отмяна |
|||
Ред 80:
; Ростислав Михайлович
След смъртта на [[Иван Асен II]] настъпилите борби за трона отслабват контрола на [[Търново]] върху областите на царството, което дава възможност на местни велможи да се обявят за независими. През 1257 г. [[Ростислав Михайлович]] – бан на [[Мачва]] и [[Славония]] и бивш руски княз (на Новгород, Галиция, Чернигов), се обявява във Видин за цар на България (някакав източник, че се е обявил за цар и то точно във Видин, защото единствения извор, който го споменава като български цар е една недатирана унгарска грамота, която спокойно би могла да е издадена и по времето на Михаил Асен). Признат е обаче за цар само от [[Унгария]], владее единствено Видинската област (някакъв източник за това, че владее Видин) (макар и чак от Браничево и поне до Лом) до смъртта си през 1262 г.
; Шишман I и Михаил Шишман
Към края на [[13 век]] феодалът [[Шишман I]] ([[деспот]] на Видин) управлява Видинската област като независим господар и се обявява за [[цар]] на владението си през [[1280]] г. (някакъв източник, че Шишман се е самообявил за цар и то точно през 1280 г.) Границите на владенията му се простират от дунавския пролом [[Железни врата]] на северозапад до [[Враца]] и [[Оряхово]] на изток. Столица на Шишман е Видин, а значими крепости във владенията му са [[Белоградчик]], [[Лом]], [[Свърлиг]], [[Дробета - Турну Северин|Северин]], [[Сокоград]] и [[Флорентин]].
През 1292 г., подтикван от татарския темник [[Ногай]], Шишман предприема военен поход срещу [[Сърбия]], прониквайки дълбоко в земите на кралството. Действията му са в отговор на сръбската агресия срещу владенията на васалните му братя [[Дърман и Куделин]], владели [[Браничево|Браничевската]] област. При столицата им – крепостта [[Ждрело]], претърпява поражение от войските на сръбския крал [[Стефан Милутин]] и се спасява с бягство. Сърбите нахлуват във Видинското деспотство, обсаждат столицата му и я превземат. Шишман потърсва убежище при Ногай, който започва приготовления за война със Стефан Милутин. Изправен пред сблъсък с татарската [[Златна орда]], сръбският крал е принуден да се изтегли от земите на Видинското деспотство. Шишман се заклева във вярност на Милутин. Жени се за дъщерята на великия жупан Драгош, а синът му Михаил Шишман взема за съпруга [[Анна Неда Сръбска]], дъщеря на Милутин.
| |||