През 50-те години на 14 в. той получава за управление от баща си Иван Александър в самостоятелно владение Видинска област. Иван Срацимир разширява и укрепва [[Белоградчишка крепост|крепостта]] край [[Белоградчик]] – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон.
През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Походът на унгарския крал започнал на 1 май 1365 г., на 30 май войските му били пред Бдин (дн.[[Видин]]) и на 1 юни влезли в града. След бързата си победа унгарсият крал повикал от Босна католически монаси от [[Францискански орден|Ордена на Св. Франциск]] и им възложил да обърнат православните българи към католицизма. Със съгласието на [[Ватикан|Светия престол]], монасите успели само за петдесет дни да покръстят над 200 000 българи. Като ревностни православни християни [[Иван Срацимир|Срацимир]] и децата му отказали, и само съпругата му [[Анна Басараб|Анна]] приела католицизма, тъй като от дете била получила католическо възпитание от майка си Клара. В последствие младият цар Срацимир заедно с цялото си семейство е изведен от Видин и затворен в хърватският замък Хумник (дн. Босилево). Столицата Бдин и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под унгарско владичество до 1369 г. През периода 1365 – 1369 г. цар Иван Александър предприема действия за освобождение на Видинска област от унгарска власт. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски и влашки войски (по това време влашкия воевода Владислав Влайку е съюзник на унгарците). През втората половина на 1366 и началото на 1367 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амедей Савойски по българското черноморско крайбрежие. В крайна сметка се стига до преговори и в началото на 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу унгарците. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влащкият воевода [[Владислав I|Владислав Влайку]]. В същото време във Видинска област започват брожения на местното население, което е крайно недоволно от политиката на покатоличаване, предприето от унгарските власти. До решителни действия се стига през втората половина на 1368 г., когато за определен период от време влашките войски на [[Владислав I|Владислав Влайк]]<nowiki/>у превземат Видин. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на трона във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях – [[Доротея Българска|Доротея]] се омъжила за босненския владетел [[Твръдко I|Твърдко]]. Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]].
