|
}}
'''Видинското царство''' (на среднобългарски: ''Бъдинское цѣсарство'') е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на [[България]] през [[14 век]].
== Видинско деспотство/царство ==
През цялото си съществуване [[Втората българска държава]] се бори с процесите на разпокъсване, характерни за епохата. Видинската област е от най-проблемните в това отношение. Още при управлението на цар [[Борил]] през 1213 г. негови родственици, подкрепени от 3 [[кумани|кумански]] вождове, вдигат бунт във [[Видин]]. Царят потушава бунта с унгарска помощ.
; Ростислав Михайлович
След смъртта на [[Иван Асен II]] настъпилите борби за трона отслабват контрола на [[Търново]] върху областите на царството, което дава възможност на местни велможи да се обявят за независими. През 1257 г. [[Ростислав Михайлович]] – бан на [[Мачва]] и [[Славония]] и бивш руски княз (на Новгород, Галиция, Чернигов), се обявява във Видин за цар на България (някакав източник, че се е обявил за цар и то точно във Видин, защото единствения извор, който го споменава като български цар е една недатирана унгарска грамота, която спокойно би могла да е издадена и по времето на Михаил Асен). Признат е обаче за цар само от [[Унгария]], владее единствено Видинската област (някакъв източник за това, че владее Видин) (макар и чак от Браничево и поне до Лом) до смъртта си през 1262 г.
; Шишман I и Михаил Шишман
Към края на [[13 век]] феодалът [[Шишман I]] ([[деспот]] на Видин) управлява Видинската област като независим господар и се обявява за [[цар]] на владението си през [[1280]] г. (някакъв източник, че Шишман се е самообявил за цар и то точно през 1280 г.) Границите на владенията му се простират от дунавския пролом [[Железни врата]] на северозапад до [[Враца]] и [[Оряхово]] на изток. Столица на Шишман е Видин, а значими крепости във владенията му са [[Белоградчик]], [[Лом]], [[Свърлиг]], [[Дробета - Турну Северин|Северин]], [[Сокоград]] и [[Флорентин]].
През 1292 г., подтикван от татарския темник [[Ногай]], Шишман предприема военен поход срещу [[Сърбия]], прониквайки дълбоко в земите на кралството. Действията му са в отговор на сръбската агресия срещу владенията на васалните му братя [[Дърман и Куделин]], владели [[Браничево|Браничевската]] област. При столицата им – крепостта [[Ждрело]], претърпява поражение от войските на сръбския крал [[Стефан Милутин]] и се спасява с бягство. Сърбите нахлуват във Видинското деспотство, обсаждат столицата му и я превземат. Шишман потърсва убежище при Ногай, който започва приготовления за война със Стефан Милутин. Изправен пред сблъсък с татарската [[Златна орда]], сръбският крал е принуден да се изтегли от земите на Видинското деспотство. Шишман се заклева във вярност на Милутин. Жени се за дъщерята на великия жупан Драгош, а синът му Михаил Шишман взема за съпруга [[Анна Неда Сръбска]], дъщеря на Милутин.
Шишман признава върховенството на Търново във Видинско и поддържа мирни отношения. Няма сведения за военни действия между българските царства. Предполага се, че титлата деспот е дадена по-скоро на неговия син и съвладетел [[Михаил III Шишман Асен]] от цар [[Тодор Светослав]]. Около 1313 г. владетел на Видин е вече Михаил Шишман.
; Белаур и Иван Александър
След като през 1323 г. Михаил Шишман е избран за цар на България, Видинското деспотство отново е под контрол на царството. Във Видин остава да управлява брат му [[Белаур]]. След гибелта на цар Михаил III Шишман Асен във Велбъждската битка ([[1330]]) на българския трон е настанен синът му [[Иван Стефан]] като сръбско протеже. Скоро той е свален и цар става племенникът на Михаил Шишман [[Иван Александър]]. Белаур, който води просръбска политика, се обявява против новия владетел и между двамата започва война (1331), завършила с победа за Иван Александър и ново преминаване на Видин под контрола на Търновското царство.
== Видинско царство (1356 – 1365) ==
| 