Баньо Маринов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 6:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Братан (Баньо) Маринов Братанов''' е български националреволюционер. Участник в [[българиСръбско-турска война (1876)|българскиСръбско-турската война (1876)]], [[революцияРуско-турска война (1877-1878)|революционерРуско-турската война (1877-1878)]], и един от водачите на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]].
 
== Биография ==
РоденБаньо Маринов е роден през 1853 г. в [[град Тетевен]]. Баща муБащата е ханджия, член на Тетевенския частен революционен комитет на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организацияВРО]] и доверено лице на [[Васил Левски]].

Завършва класното училище в родния си град, после учи търговия в Свищов, а в 1872 година след смъртта на баща му поема издръжката на семейството.
 
Влиза в Тетевенския частен революционен комитет. След конфликт с османските власти бяга в [[Румъния]]. Ориентира са към кръговете на революционната емиграция. Участва в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]] като доброволец в четата на [[Панайот Хитов]], а после минава в България с четата на [[Сидер Грънчаров]] и след разгрома ѝ се спасява в Румъния.
 
НаУчаства следната година по време нав [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е водач на казашки отряд и за проявена храброст в боя е произведен ввъв военно чинзвание [[капрал]]. След падането на [[Ботевград|Орхание]] през ноември 1877 г. е назначен за комендант на града, а след падането на София през декември става неине заместник-комендант на коменданта.
 
През октомври 1878 г. при избухването на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско разложкото въстание]] софийският комитет „[[Единство]]“ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за главен войвода в [[Разлог (област)|Разлога]]. НеговЗаместник заместник-войводана войводата е [[Никола Фурнаджиев (революционер)|Никола Фурнаджиев]]. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Баньо Маринов освобождава Банско. Тежко ранен в боя и е пренесен в [[Благоевград|Горна Джумая]], а по-късно в София. Тук умира на следната година от раните си.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 548.</ref><ref>Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.</ref>
 
Днес професионалната гимназия по строителство в Тетевен и улица в Банско носят неговото име.
== Източници ==
 
<references />
== Литература ==
* Ботев, Н. Войнът на свободата Баньо Маринов, София, 1984.
* Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, с. 548.
 
* Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
== Бележки ==
<references />
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Македония}}