Пейсмейкър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Demar-stil (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Demar-stil (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 8:
[[File:First pacemaker (Siemens-Elema 1958).jpg|thumb|280px|Първият в света сърдечен стимулатор за имплантиране на фирма Siemens Elema]]
За първи път способността на електрическия ток да предизвиква въздействие върху мускулите като ги активира е забелязано от италианеца [[Луиджи Галвани]]. През следващите години руски учени изследват особеностите на въздействието на електрическия импулс върху сърцето.
В САЩ през 1958 г. в Колумбия доктор Лаверда и инженер Помбо създават първият работещ пейсмейкър, който тежи 45 кг и е захранван от 12 волтов акумулатор от кола. С разработката на силициевите транзистора става възможно да се разработи много по-икономично и и компактно устройство.<ref>{{Cite journal|last=Reynolds|first=Jorge|date=1988|title=The Early History of Cardiac Pacing in Colombia|journal=Pacing and Clinical Electrophysiology|language=en|volume=11|issue=3|pages=355–361|doi=10.1111/j.1540-8159.1988.tb05018.x|pmid=2452427|issn=1540-8159}}</ref>
През 1958 година шведски учени създават първия готов за имплантиране т.е. изцяло намиращ се под кожата на пациента стимулатор на сърдечната дейност. Срокът на работа на тези устройства е от 12 до 24 месеца.
През тези години на развой основни проблеми за пейсмейкърите са ниската надежност и малкият срок на живот на използваните батерии. В края на шесдесетте години на 20-век много разработчици включително в СССР разработват захранващи източници за пейсмейкъри на базата на радиоактивни изотопи (наречени още в някои източници атомни батерии). Като най-удачна обаче се налага разработката, в която дейно участие вземе американският изобретател [[Уилсън Грейтбач]]: Пейсмейкър с използването на специално разработена за целта литиево-йодитна или също наречена литиево анодна батерия.
== Използване ==
| |||