Раду I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
| наставка =
| описание = княз на Влашко
| изображение за личността = Negru.Voda.picturaRadu_I.jpg
| описание на изображението =
| управление = [[1377]] – [[1383]]
Ред 26:
| герб =
}}
'''Раду I''' ({{lang|ro|Radu I}}) наричансрещан още като '''Радул Войвода''' е четвъртия владетел на [[Влашко]] между [[1377]] и [[1383]] г. Всъщност той управлява съвместно с брат си [[Владислав I]] поне от 1372 г.<ref>Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.</ref>, но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление.
 
По време на управлението му отношенията с Кралство Унгария са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ (Карарска хроника) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал [[Лайош I Велики]] между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ (на италиански: „Radano principe di Bulgaria infedele“), отнасящ се до Раду I.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref> Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.<ref>Златарски, Васил. [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_2_4.htm История на българската държава през средните векове]. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“</ref>