Разлика между версии на „Взривно вещество“

м
кирилица
м (кирилица)
 
[[Файл:Hazard E.svg|мини|[[Международни символи за химична опасност|Предупредителен знак]] за опасност от взрив]]
[[Файл:C4-Sprengstoff 2.jpg|мини|Подготовка за унищожаване чрез взривяване на боеприпаси с експлозив [[CС-4]]]]
'''Взривните вещества''' (или '''експлозиви''') са [[химически съединения]] или техни смеси, способни в резултат на определени външни въздействия да се [[взрив]]ят, увеличавайки рязко и многократно обема си, при което обикновено отделят [[топлина]] и [[светлина]]. При [[детонация]] разлагането на взривните вещества протича толкова бързо, че отделилите се [[газ]]ообразни продукти с температура няколко хиляди градуса, се оказват сбити в обем, близък до началния обем на [[Заряд (боеприпас)|заряда]]. Разширявайки се рязко, те са основен първичен фактор на разрушителното действие на [[взрив]]а. При взрива се освобождава част от съдържаната във взривното вещество [[химическа енергия]].
 
 
== История ==
Макар че още в древността съществуват термични оръжия, като [[Гръцки огън|гръцкия огън]], първото взривно вещество, намерило широко приложение във военното и минното дело е [[барут]]ът, изобретен през 9 век в [[Китай]]. Той е чувствителен към водата и отделя голямо количество тъмен дим. През 19 век традиционният барут е заменен от новооткрити вещества, като [[нитроглицерин]], [[нитроцелулоза]], [[бездимен барут]], [[динамит]] и [[желатин-динамит]]. Бързото развитие на експлозивите през двете световни войни довежда до изместването на динамита от съвременните [[тротил]], тетрил, ТЕН, хексоген, октоген и смеси на тяхна основа като [[CС-4]].
 
== Употреба ==