Стефан Кисов: Разлика между версии

1524 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
{{Личност
| категория = офицер военен
| име = Стефан Кисов
| портрет = Stefan Kisov.jpg
| име-оригинал =
| категория = офицер
| описание = български офицер
| портрет = Stefan Kisov.jpg
| портрет-описание =
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[15 ноември]] [[1861]]
| роден-място = [[Болград]], [[Обединено княжество Влашко и Молдова]]
| починал-дата = [[14 ноември]] [[1915]]
| починал-място = [[София]] [[България]]
| националност = {{България}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
'''Стефан Иванов Кисов''' е руски офицер, подпоручик. Участникучастник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], в състава набългарски [[Българско опълчение|Българското опълчениеофицер]]. Български офицер, [[полковник.]], Командиркомандир на [[Втори пехотен струмски полк|2II- рии Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885)]] .
 
'''Стефан Иванов Кисов''' е руски офицер, подпоручик. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] в състава на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Български офицер, полковник. Командир на [[Втори пехотен струмски полк|2- ри Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]] .
 
== Биография ==
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. ЗавършваПрез 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса (1876)]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на 3-таIII – а [[рота]] от 2II-ри и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]].
 
УчастваПо ввреме на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877  – 1878)]] участва в състава на [[Българско опълчениеОпълчение|Българското опълчение]]. МладшиКомандир офицерна врота 3-таот III – а Опълченска дружина. Военно звание подпоручик''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|при Стара Загора]] и един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Бие се храбро при връх[[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при сератас. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|КадърфаклиСамарското знаме]]. Награден е с руски орден „Свети„Св. Владимир“ IV ст. с мечове и бант.
 
След войната доДо 21 септември 1885 г.година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|2II-ри и Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|боя при Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|сражението при Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За„[[За храброст“храброст]]“ IV ст.
 
След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.
След края на войната е назначен за командир на 1-ва Пехотна софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията. След решаването на офицерски емигрантски въпрос постъпва в Българската армия. Повишен е във военно звание подполковник с назначение за военен комендант на София. Повишен е във военно звание полковник от 1902 г. Автор на военно-исторически трудове и спомени. Сред тях е „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София, 1897.
 
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.
 
== Военни звания ==
* [[Подпоручик]] (19 май 1876)<ref>{{cite book | last = Руменин Р.| first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Свети„Св. Георги Победоносец“,]] | location = София, | year = 1996, с.| volume = 2 | page = 101.}}</ref>
* Подпоручик (19 май 1876)
* [[Поручик]] (8 септември 1879)
* [[Капитан]] (24 март 1883)
* [[Майор]] (20 септември 1885)
* [[Подполковник]] (18 май 1888)
* [[Полковник]] (18 септември 1902)
== Награди ==
* Орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант (Русия)
* Орден „За храброст“ IV ст.
* Орден „Свети Александър “ II ст.
 
== Съчинения ==
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София 1897. [https://archive.org/details/blgarskotooplch00kisogoog (второ издание, София, 1902.]
* [https://archive.org/details/vspominaniiibie00kisogoog Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.]
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София 1897., [https://archive.org/details/blgarskotooplch00kisogoog (второ издание, София, 1902).]
* Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.
 
== Награди ==
* Орден „За„[[За храброст“храброст]]“ IV ст.
* Орден „Свети„[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II ст.
* Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
 
== Източници ==
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“, | location = София ,| year = 1985.}}
<references />
* Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. Държавно издателство „д-р Петър Берон“, София , 1985.
* Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
 
* Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, Военно издателство, София, 1985, с. 69.
== Бележки ==
* Руменин Р. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Издателство на Министерството на отбраната „Свети Георги Победоносец“, София, 1996, с. 101.
<references />
 
{{Портал|Биографии|Военна история на България|България|Молдова|Румъния|Украйна}}
 
[[Категория:Български офицери от Бесарабия]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:БългарскоБългарски опълчениеопълченци]]
[[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]]
[[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]]