Константин Рудановски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Bulldog4eto (б.), към версия на StanBot
Етикет: Отмяна
Ред 17:
}}
 
'''Константин Адрианович Рудановски''' ({{lang|ru|Константин Адрианович Рудановский}}); остар. Константинъ Адріановичъ Рудановскій) е руски и български офицер, [[подполковник]] от [[българската войска]] и [[генерал-лейтенант. Български офицер]], подполковник. Участникучастник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877–1878)]] .(1877 – 1878), Командиркомандир на [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотен търновски полк]] от Българскатабългарската земска войска. Командири командир на 2<sup>-ра</sup> бригада от 1<sup>-ва</sup> Гвардейскагвардейска пехотна дивизия от руската имперска войска.
 
== Биография ==
Константин Рудановски е роден на 17 януари 1849 г. Черниговска[[Руската губернияимперия]].<ref вname="sgs1900">Списокъ семействогенераламъ напо потомственстаршинству, дворянин5-е Мая 1900 года, с. 1002</ref> Учи в Черноговска класна гимназия. Посвещава се на военното поприще.Постъпва на военна служба на 1 септември 1867 година. Завършва 2<sup>-ро Константиновско</sup> военно константиновско училище. На 15 август 1870 г. е произведен в първочин офицерско[[прапоршчик]] званиеот прапорщикгвардията, а на 8 април 1873 в чин [[подпоручик]]. Взема участие в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878). На 16 април 1878 г. е произведен в чин [[Капитан|Щабс-капитан]], като служи в Лейбгвардейския Павловски полк. Във военната си службата си в руската войска е повишенротен въвкомандир военно(3 званиегодини подпоручики 2 месеца) и батальонен командир (4 години и 6 месеца).<ref name="sgs1907">Списокъ генераламъ по старшинству, 6-е Января 1907 года, с. 445</ref>
 
На 12 юли 1878 г. е назначен за командир на [[Двадесет и първа еленска пеша дружина|Еленска № 21 пеша дружина]] и началник на Еленското военно окръжие. На 6 октомври 1979 г. е официално уволнен от руска служба. На 18 октомври 1880 г. поема Търновското военно окръжие, а на 17 април 1881 г. е назначен за командир на [[Четвърта самоковска пеша дружина|Самоковска № 4 пеша дружина]]. От 12 октомври 1884 г. поема командванетон на новосформирания [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотен търновски полк]] като негов първи командир. На 6 ноември 1885 г. е се уволнява от българска служба и постъпва на руска в предишния си полк с чин [[капитан]], със старшинство към 8 април 1884 година.<ref>Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904; АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского, стр. XXX</ref>
Участва в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877–1878)]]. Служи в лейбгвардейския Павловски полк. Офицери за свръзка при Щаба на Действащата армия. Във военната си службата си в руската войска е ротен командир (3 години и 2 месеца) и батальонен командир (4 години и 6 месеца).
 
По време на службата си в Княжество България като началник на Еленското военно окръжие, през 1878 г. майор Константин Рудановски подписва разрешението за създаване<ref>{{cite book | last = Коева | first = Маргарита | last2 = Тулешков | first2 = Николай | title = Първомайстор Генчо Кунев | publisher = Държавно издателство „Техника“ | location = София | year = 1987 | page = 162}}</ref> на ново село от жителите на [[Беброво]], чийто къщи са опожарени от оттеглящите се турски войски, както и от тези заселили се в махала Ахметлий в следствие на кърджалийските набези преди Освобождението. ДаряваТой дарява и част от сумата са създаване на сградата, коятодействала екато община, църква, читалище и училище.<ref>{{cite Закупуваbook и| собственаlast земя= Коева | first = Маргарита | last2 = Йокимов | first2 = Петър | last3 = Стоилова | first3 = Любинка| title = Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.): Архитектура, история, библиография
През лятото на 1877 г. е назначен за началник на Еленското военно окръжие. На 12 юли 1878 г. е назначен за командир на Двадесет и първа еленска пеша дружина. На 16 април 1878 г. е повишен във военно звание щабскапитан.
2000 години християнство | publisher = Акад. изд. проф. Марин Дринов | location = София | year = 2002 | page = 392}}</ref> Закупува и собствена земя.
 
В руската войска служи последователно като офицер от 5<sup>-ти Киевскии</sup> гренадирски Киевски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899), командир на Лейбгвардейския финландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.) и като командир на 2<sup>-ра</sup> бригада от 1<sup>-ва</sup> Гвардейскагвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.). На 9 април 1900 г. е повишенпроизведен зав отличие във военно званиечин [[генерал-майор]] за отличие.<ref name="sgs1907" />
На 6 октомври 1979 г. е официално уволнен от руска служба. От 18 октомври 1880 г. е назначен за началник на Търновското военно окръжие, а на 17 април 1881 г. за командир на Четвърта самоковска пеша дружина. От 12 октомври 1884 г. е командир на новосформирания [[Шести пехотен търновски полк]].
 
След като е уволнен на служба посещава България., Дарявакато дарява земята си в село Ахметлий за построяване на училище, което остава и до днес. В негова чест селото е преименувано на [[Константин (село)|Константин]]. Днес в центъра на селото има паметник на генерал-лейтенант Константин РудновскиРудановски.
По време на службата си в Княжество България като началник на Еленското военно окръжие, през 1878 г. майор Константин Рудановски подписва разрешението за създаване на ново село от жителите на [[Беброво]], чийто къщи са опожарени от оттеглящите се турски войски, както и от тези заселили се в махала Ахметлий в следствие на кърджалийските набези преди Освобождението. Дарява и част от сумата са създаване на сградата, която е община, църква, читалище и училище. Закупува и собствена земя.
На 6 ноември 1885 г. е се уволнява от българска служба и постъпва на руска в лейбгвардейския Павловски полк с повишение във военно звание капитан, със старшинство от 8 април 1884 г.
 
*Генерал-майор Константин Рудановски умира през на 23 март 1914 година.<ref>{{cite book | last = Улунян | first = А.Акоп | title = Българският народ в Руско-турската война 1877  – 1878 | publisher = Държавно военно издателство | location = София | year = 1972 | page = 64}}</ref>
В руската войска служи последователно като офицер от 5-ти Киевски гренадирски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899), командир на Лейбгвардейския финландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.) и командир на 2-ра бригада от 1-ва Гвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.) На 9 април 1900 г. е повишен за отличие във военно звание генерал-майор.
 
След като е уволнен на служба посещава България. Дарява земята си в село Ахметлий за построяване на училище, което остава и до днес. В негова чест селото е преименувано на [[Константин (село)|Константин]]. Днес в центъра на селото има паметник на генерал-лейтенант Константин Рудновски.
 
Генерал-лейтенант Константин Рудановски умира през на 23 март 1914 г.
 
== Военни звания ==
* [[ПрапорщикПрапоршчик]] от гвардията на руската войска (15 август 1870)
* [[Подпоручик]] от руската войска (8 април 1873)
* [[Поручик]] от руската войска (30 август 1874)
* [[Капитан|ЩабскапитанЩабс-капитан]] от руската войска (16 април 1878)
* [[Майор]] от българската войска (16 април 1878)
* [[Подполковник]] от българската войска (30 август 1883)
Line 52 ⟶ 47:
== Образование ==
* Черноговска класна кимназия
* Второ Константиновско военно Константиновско училище
 
== Заемани длъжности ==
* Командир на [[Двадесет и първа еленска пеша дружина|Еленска № 21 пеша дружина]] (от 12 юли 1878)
* Началник на Еленското военно окръжие (от 12 юли 1878)
* Началник на Търновското военно окръжие (от 18 октомври 1880)
* Командир на [[Четвърта самоковска пеша дружина|Самоковска № 4 пеша дружина]] (от 17 април 1881)
* Командир на [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотен търновски полк]] (12 октомври 1884 – 9 септември 1885)
* Офицер от 5<sup>-ти Киевскии</sup> гренадирски Киевски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899)
* Командир на лейбгвардейскиЛейбгвардейския Финландскифинландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.)
* Командир на 2<sup>-ра</sup> бригада от 1<sup>-ва</sup> Гвардейскагвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.)
 
== Награди ==
* Орден „Свети„Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1877)
* Орден „Света„Св. Анна“ III степен с мечове и лента (1878)
* [[Свети Александър (орден)|Княжески орден „Свети„Св. Александър“]] V степен, България (1883)
* Княжески орден „Свети„Св. Александър“ III степен, Княжество България (1896)
* Орден „Свети„Св. Владимир“ III степен (1899)
* Орден „Свети„Св. Станислав“ I степен (1903)
* Орден „Света„Св. Анна“ I степен (1906)
* Княжески орден „Свети„Св. Александър“ II степен, България
* Орден „Лъв и слънце“, Персия 2 степен със звезда
* Бухарска златна звезда
* [[Орден на Почетния легион|Офицерски кръст на Почетния легион]], Франция
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
* „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 6-е Января 1907 года, С.-Петербургъ, 1907, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), с. 445.
== Източници ==
* „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 5-е Мая 1900 года, С.-Петербургъ, 1900, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), с. 1002.
* „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 6-е Января 1907 года, С.-Петербургъ, 1907, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), сстр. 445.
* {{cite book | last = Улунян | first = А. | title = Българският народ в Руско-турската война 1877 – 1878 | publisher = Държавно военно издателство | location = София | year = 1972 | page = 64}}
* „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 5-е Мая 1900 года, С.-Петербургъ, 1900, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), сстр. 1002.
* Овсяный Н. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904; Алфиавитный список русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского, с. 30.
 
* {{cite book | last = Коева | first = М. | last2 = Йокимов | first2 = П. | last3 = Стоилова | first3 = Л.| title = Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.): Архитектура, история, библиография 2000 години християнство | publisher = Акад. изд. проф. Марин Дринов | location = София | year = 2002 | page = 392}}
* {{cite book | last = Коева | first = Маргарита | last2 = Тулешков | first2 = Николай | title = Първомайстор Генчо Кунев | publisher = Държавно издателство „Техника“ | location = София | year = 1987 | page = 162}}
== Външни препратки ==
* [http://sribru.com/html/upload/files/К.А.Рудановский-биография.pdf Генерал–лейтенант Константин Адрианович Рудановский]