Обсада на Видин (1878): Разлика между версии

| описание=Карта нас обсадената Видинска крепост

| сила1= [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|22px]] Западен Армейски корпус

| жертви1= над 400 убити и ранени офицери и войници

| жертви2 =над 700 убити и ранени офицери и войници

'''ОбсадаОбсадата на Видин''' по време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] е част от операциите на Западния румънски армейски корпус на румънската армия за прочистване на [[Северозападна България]] от османски войски. Провеждапрез сеянуари – пофевруари време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]г.

След падането през ноември 1877 г. на [[Оряхово]] през ноември и [[обсада на Плевен|обсадата на Плевен]], на [[стар стил|28 ноември]]/[[нов стил|10 декември]] 1877 г. [[Видинска крепост|Видинската]] и [[Белоградчишка крепост|Белоградчишката крепост]]и остават единствените опорни пунктове на османските сили в Северозападна България. Тези два гарнизона наброяват общо над 18 000 офицерибойци ис войнициповече и надот 100 [[оръдия]].

Отбранителните съоръжения на [[Видин]] са изградени на основата на старатастара крепост. Състоят се от два отбранителни2 кръга за отбрана. Външният включва: [[ров]] (запълнен с вода с дълбочина 10 м., опасващ днешния квартал [[Калето (Видин)|Калето]]), [[бруствер]] (подсилен с 9 бастиона[[бастион]]а с по 5 оръдия с дебелина до 6 м.), насип и рекар. [[Дунав]]. Вътрешният отстои от външния на 500 – 1000 м и представлява разположената край Дунав цитадела [[Баба Вида]] край(използвана река Дунав, която е използванатогава за склад на [[боеприпаси.]]), Обкръжена еобкръжена с ров, запълнен с вода. Отбранителната позиция е уязвима в направлението от селатас. [[Градец (област Видин)|Смърдан]] и с. [[Иново]]. ТукТам е подсиленподсилена с 3 редута[[редут]]а и ложименти[[ложимент]]и. Гарнизонът[[Гарнизон]]ът е от 12 000 офицеривойника.<ref>Освободителната ивойна войници1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 74 – 75</ref>

== БойниБоеве действияпрез 1877 г. ==

След като завземат село [[Арчар]] и Назър махала, в първите дни на 1878 г. румънските части с (командир генерал Хараламба) достигат подстъпите на Видинската крепост с (командир Иззет паша). Блокадата започва на 9/21 януари и е, поддържана от румънска [[дивизия]] на северниялевия бряг на река Дунав при [[Калафат]].<ref name="genov173"/>

На 12/24 януари е предприет [[щурм]] на крепостта. Превзети са редутите при селата [[Слана бара|Татарджик]], [[Раяновци (област Видин)|Райновци]] и [[Рупци (област Видин)|Рупци]]. Защитниците, губятзагубили 700 офицери и войници идуши, са изтласкани и от село [[Смърдан]]. Загубите на румънските частирумънците надхвърлят 400 убити и ранени офицери и войници. На 13/25 януари османски части [[Контраатака|контраатакуват]] при селата Смърдан и Иново, ино са отблъснати.<ref name="genov173"/>

Иззет паша отхвърля предложенията за [[капитулация]]. На 11/23 февруари (седмици след [[Одринско примирие|Одринското примирие]]) получава заповед от султан [[Абдул Хамид IIсултан]]а за предаване на крепостта. На следващия ден 12/24 февруари 1878 г. османските войски се изтеглят от Видин.<ref name="genov173">Генов, Ц. ''Освободителната война 1877 – 1878''. Издателство „Наука и изкуство“. София 1978, стр. 173 – 175</ref>