Нормани: Разлика между версии

Малко след като норманите започват да навлизат в Италия, те пристигатвлизат въвв досег с [[Византийската империя]], която тогава воюва срещу [[печенеги]]те, [[прабългари]]те и особено срещу [[селджуци|селджукските турци]]те. Норманските наемници първо са поощрявани от ломбардците да се сражават срещу византийците, но скоро след това се бият за византийска кауза в Сицилия. Заедно с [[Варяги|варягските]] и ломбардските контингенти стават известни в Сицилианската кампания на [[Георги Маниак]] от 1038 – 1040 г. Съществува дебат дали норманите, служещи на византийците, са всъщност от Италия. Също така, не е напълно ясно колко от „франките“, както византийците ги наричат, са нормани и колко са французи.

Един от първите нормански наемници, служещи като византийски генерали, е [[Херве Франкопулос]] през 1050-те години. По това време, обаче, вече има нормански наемници, служещи чак в [[Трабзон]] и [[Грузия]]. Те са базирани в [[Малатия]] и [[Едеса]] и са под властта на византийския херцог на [[Антиохия]], [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]]. През 1060-те години Робер Креспен води норманите от Едеса срещу турцитеселджуците. [[Русел дьо Байол]] дори се опитва да основе независима държава в [[Мала Азия]] с подкрепата на местното население, но е възпрян от византийския генерал [[Алексий I Комнин]].

Някои нормани се присъединяват към турцитеселджуците, за да подпомогнат унищожаването на арменските васални държави [[Сасон]] и [[Тарон]] в източните части на [[Анадол]]а. По-късно много нормани служат на арменското кралство [[Арменско кралство Киликия|Киликия]] в [[Тавър]]ските планини. Русел дьо Байол предвожда „франкска“ сила към долината на горното течение на [[Ефрат]] в северната част на [[Сирия]]. От 1073 до 1074 г. 8000 от 20 000 войници на арменския генерал [[Филарет Варажнуни]] са нормани. Познатата търговия между [[Херцогство Амалфи|Амалфи]] и Анадола и между [[Бари]] и [[Тарс]] вероятно е свързана с присъствието на итало-нормани в тези градове, докато Амалфи и Бари са под норманско господство в Италия. Няколко семейства във Византия са с нормански произход по време на периода на [[Комнинов ренесанс|Комниновия ренесанс]], когато византийските императори търсят западноевропейски наемници.

Робер Жискар, който вече е граф на Апулия в резултат на военните си успехи, накрая успява да изгони византийците от Южна Италия. След като получава одобрение от папа [[Григорий VII]] и действайки като негов васал, Робер продължава кампанията си по завоюване на [[Балканския полуостров]] като опорна точка за западните феодални владетели и католическата църква. Съюзява се с [[Хърватско кралство|Хърватското кралство]] и католическите градове в [[Далмация]] и през 1081 г. предвожда армия от 30 000 души в 300 кораба, които пристигат на южното крайбрежие на [[Албания]], завладявайки [[Вльора]], [[Канина]], [[Орикум]] и достигайки [[Бутринт]] след масово плячкосване. Те се присъединяват към флота, който преди това завладява [[Корфу]] и напада [[Драч|Дирахиум]] по суша и вода, разрушавайки всичко по пътя си. При тези тежки обстоятелства местните жители откликват на призива на император Алексий I Комнин да се присъединят към византийците срещу норманите. Албанските сили не могат да участват в последвалата [[Битка при Дирахиум (1081)|битка при Дирахиум]], тъй като етя започва преди да са пристигнали. Малко преди битката венецианският флот вече е осигурил победа на брега около града, което принуждава Алексий да изостави града.<ref>''The Alexiad'', 4.8; {{harvnb|Vranousi|1962|pp=5 – 26}}.</ref> Градът издържа до февруари 1082 г., когато е предаден на норманите от венецианските и амалфийските търговци, които са се заселили там. След това норманите севече са оказватв свободнисъстояние да пробият към вътрешността на страната. Те превземат [[Янина]] и няколко по-малки града в югозападните части на [[Македония (област)|Македония]] и [[Тесалия]], преди да се появят пред портите на [[Солун]]. Разногласия сред главното командване на норманите ги убеждават да се оттеглят към Италия. Норманите губят Дирахиум, Вльора и Бутринт през 1085 г.

Няколко години след [[Първия кръстоносен поход]] през 1107 г. норманите пристигат във Вльора и обсаждат Дирахиум, използвайки усъвършенствано военно оборудване, но без успех. Междувременно, те окупират [[Петрела]], [[Балши]], Канина и Орикум. Този път албанците са на страната на норманите, недоволни от тежките данъци на византийците. С тяхна помощ норманите си подсигуряват проходите в [[Княжество Арбърия|Арбърия]] и си проправят път към [[Дебър (област)|Дебър]]. Липсата на провизии, болестите и византийската съпротива карат норманите да изоставят кампанията си и да подпишат мирен договор с Византия в [[Девол (град)|Девол]].